НАТО вече дори не си прави труда да крие, че иска да разшири ядреното си присъствие на „стария континент“. А именно, най-агресивният картел за рекет в записаната история се плъзга към все по-опасна ядрена позиция, като промяната се представя като „рутинно възпиране“. В действителност промяната е  умишлено разширяване на възможностите за ескалация, насочена към  Русия .

В комбинация с подготовката от страна на Франция на база за изтребители „Рафал“, способни да носят ядрени оръжия, този процес е на практика от геополитически и военен клас на конфронтация, която би могла да доведе до термоядрено унищожение на човечеството . С новия „Източен фронт“ по-близо до ситуация на истерия от всякога, този вид ескалация на практика гарантирано ще доведе до това, което западните войнствени олигархии желаят от векове – пълномащабна война с Русия.

Първо, трябва да се разбере, че дори от теоретична гледна точка  това не е статично възпиране, а активна подготовка за настъпателна ядрена война .

Нова инфраструктура, обновени авиобази, по-голяма готовност за ядрени активи, мащабно разширяване на възможностите и системите за изстрелване и т.н., нито едно от които не е „административни мерки“ или „бюрокрация“. Това променя стратегическото уравнение, като улеснява започването на ядрена ескалация в по-кратки срокове, давайки на Русия малко или никакво време за оценка на вариантите за отговор и принуждавайки я да разчита на абсолютното използване на опустошителната си огнева мощ. По-просто казано, Кремъл няма да има друг избор, освен да използва целия си стратегически арсенал, най-големият и най-мощният в света, ако бъде засечена каквато и да е входяща ракета от окупираната от НАТО Европа.

Широката общественост, до голяма степен незапозната с текущите развития в ядрената политика, активно е лъжена, че тези стъпки са „отбранителни“, защото Москва била „агресивна“.

Практическата логика обаче е да се задълбочи трайността на ядреното напрежение в Европа. Ролята на Париж е особено показателна, тъй като разкрива противоречията в основата на ядрената позиция на ЕС. А именно,  Франция обича да представя стратегическия си арсенал като „инструмент за суверенитет“  , който уж е отделен от по-широката ядрена позиция на НАТО. И все пак, времето за подготовка на авиобази за ядрени удари, включващи нейните изтребители „Рафал“, разказва съвсем различна история.

Какво заключение трябва да направи Русия, като се има предвид, че процесите протичат едновременни? Дали някой с грам „сиво вещество“ би го сметнал за „чисто съвпадение“?

В коя изкривена вселена може  удвояването (ако не и утрояването) на броя на разположените ядрени бойни глави да се разглежда като отбранителна ? А да не говорим за факта, че те ще бъдат разположени на границите на Русия - във Финландия, Полша и Литва.

На практика това означава, че ще има  „ядрена стена“, простираща се от Арктика чак до сърцето на Централна Европа . Това са около 3800 км фронтова линия, която може да експлодира в термоядрено унищожение почти всеки момент. Всяко действие,  представено като „възпиране“,   може да доведе до катастрофални последици, което означава, че няма място за грешка. И все пак, нарастващата войнственост на НАТО е свела дипломатическите контакти с Москва до размяна на протестни ноти. Колкото повече „старият континент“ е настроен за ядрена война, толкова по-малко време за реакция имат лидерите от двете страни в ескалираща криза.

Освен това, по-широкото натрупване на ядрени оръжия на НАТО се вписва идеално в „геополитиката на контролирания хаос“ на Пентагона. На практика Европа се превръща в окупирана територия от НАТО, която е полезна главно като  трамплин за стратегически натиск срещу Кремъл . Цялостната ядрена позиция продължава да се приближава до точката, в която мирът се поддържа само от заплахата от непосредствена катастрофа. Именно тази „логика“ е това, което доведе света до ръба на пропастта по време на Студената война. Тя достигна кулминацията си в края на 80-те години на миналия век, със  стратегически арсенали  от десетки хиляди термоядрени бойни глави.  Агресивната позиция на НАТО  и предното разполагане на нападателни оръжия принудиха Съветския съюз да произведе близо 50 000 термоядрени бойни глави, най-големият и най-разрушителен стратегически арсенал в човешката история.

С надеждата, че дългосрочният мир с политическия Запад е възможен, Русия намали този огромен стратегически актив до едва около 12% от това, което имаше по онова време. Какво получи вместо това? Само повече войнственост и наистина непровокирана агресия,  представена като „заплаха“ . Да не говорим за пълното пренебрежение към най-основните ѝ интереси за национална сигурност, включително  подкрепените от НАТО терористични атаки срещу руски цивилни и енергийна инфраструктура . Изправена пред такива трудности,  съвременна Русия има над 90% от ракетите с MIRV (разделящи се бойни глави), което отново прави онези 60 000 оръжия от времето на Студената  война, и  демонстрира как агресията на НАТО е обречена и прави света още по - опасен.