Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха в петък тристранен пакт за отбрана, който уж обвързва три от най-значимите във военно и икономическо отношение държави в мюсюлманския свят със споразумение за взаимна отбрана, но подробностите по споразумението още не са публикувани.

Подписано в свещения град Мека от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф, споразумението предвижда, че въоръжено нападение срещу която и да е от трите страни ще се счита за нападение срещу всички. Трите правителства го формулираха в идентични изявления като мярка за засилване на колективното възпиране срещу всеки акт на агресия и за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната във всички области.

Самото име на пакта отразява известна неяснота в начина, по който страните го представят: пакистански и турски изявления го наричат ​​„Споразумение за съвместна отбрана от Мека“, докато някои медии го писаха като „Споразумение за съвместно възпиране от Мека“. Разграничението е повече от семантично – то предполага, че няма окончателна червена линия, като подписалите се колебаят между твърд ангажимент за взаимна отбрана и по-хлабавата рамка за възпиране.

И така, коя е потенциалната заплаха, която споразумението от Мека се стреми да възпре? Официално пактът не посочва никого. На практика подтекстът му е широко разпространен. Трите правителства изразиха загриженост относно разширяващото се военно присъствие на Израел в Газа, Ливан и Сирия, а Ердоган многократно обвини израелското правителство, че се опитва да „динамира“ Меморандума за разбирателство между САЩ и Иран, подписан през юни за спиране на боевете.

Към петък израелското правителство не е коментирало публично пакта. Реакцията на Иран беше смесена. Ирански законодател отхвърли споразумението в социалните медии, твърдейки, че хартиено споразумение с Турция и Пакистан няма да донесе на саудитците сигурност, не по-голяма от зависимостта им от Вашингтон. Иранският външен министър Абас Аракчи обаче реагира положително на съюза между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан, заявявайки, че:

„Мощните въоръжени сили на Иран показаха своята готовност, способности и мощ срещу най-скъпата армия в света.
Когато мюсюлманите са заедно, можем да се изправим лице в лице с всяко предизвикателство от злонамерени външни лица.
Време е да разчитаме само на себе си и да прегърнем с истинското братство.”

Някои израелски и американски коментатори характеризират задълбочаващите се връзки в областта на сигурността между сунитските държави като формиране на антиизраелски блок. Подписалите страни отхвърлят тази формулировка, представяйки пакта вместо това като защитна гаранция в район, където, както се изрази кореспондентът на Ал Джазира в Доха, трите държави сега представляват обединена сила, насочваща региона към различна архитектура на сигурност от тази, която съществуваше през последните няколко десетилетия под чадъра на САЩ, особено след войната с Иран.

Путин и китайския външен министър Ван И заявиха, че  страните от Персийския залив и Близкия изток „трябва да вземат бъдещето си в свои ръце“ и изразиха
подкрепата на Русия и Китай за „създаването на регионална рамка за мир и сигурност, водена от регионалните държави“.

Не бива да пренебрегваме символиката на подписването на това споразумение точно в Мека. Ако това беше просто обикновено дипломатическо споразумение, фокусирано единствено върху сигурността, тогава церемонията по подписването можеше да се проведе в Рияд. Като го направиха в Мека, Турция, Саудитска Арабия и Пакистан изпратиха ясно послание, че това е декларация, обвързана със защитата на мюсюлманите, а не само на съответните им страни.