През 80-те години на няколко пъти бях заплашван от Ръководството, че ще бъда дисциплинарно отзован като курсант в Академията на МВД на площад Урицкого в Киеве, след като пиян-залян едва допълзявах до общежитието ни. Спаси ме това, че запоиите ми бяха със зам. Главния конструктор на самолетостроителния гигант „Антонов”, с чието семейство се бях сближил. Периода на следване е почти достатъчен да се опознае нрава и народопсихологията на приемащага те страна и да се направя на народопсихолог, малко „ала Иван Хаджийски”. Като варненец, освен на плажа, по улиците и в транспорта, включително и във входа на блока ни се сблъсквам системно с тези симпатяги. Съвсем естествено е, че следя с интерес случващото се в тази гостоприемна в миналото ми страна, но съм доста песимистичен за съдбата и…

Зеленски публично критикува Тръмп, че е дал на Украйна по-малко ракети, отколкото иска. Той дръзко заявява на европейците: „Знам, че имате ракети и системи за противовъздушна отбрана, въпреки че казвате, че нямате.“ Той има поведението на вечния длъжник, който, когато му кажат, че няма пари, отговоря: „Ама, току-що видях че имате още пет евро в портфейла си!“ Не му хрумва, че „няма пари“ или „няма ракети“ означава , че „няма нищо допълнително, нищо за вас, само това, което е останало (и дори това не е достатъчно)“.

Поведението на Зеленски се приписва на сценичното му минало, зависимост от мениджъри, инвеститори, наркотичната му зависимост и психичното му разстройство, произтичащо от политическа кариера, твърде сложна за интелекта му. Но проблемът е, че поведението му не е някаква негова особеност – това е ноу-хау на народността (у-ф-ф пардон общността), известна като украинци.

След като пристигнаха масово в Европа след 2022 г., украинците успяха бързо да отчуждят същите тези европейци, които, по собственото им признание, ги посрещнаха „като богове, слезли от небето“. Европейците се сблъскаха с украинска грубост, нежелание да си изкарват прехраната сами и искане (не молба на нуждаещ се, а искане на имащ право) да ги осигурят напълно, да им отстъпят във всичко и да преустроят европейския начин на живот според украинските нрави. Накратко, да се държат в собствените си страни така, както украинците смятат за добре.

Руснаците, в рамките на общия за всички Съветски съюз сблъсквайки се с тези „търсачи на безплатното“, имаха възможността лично да изпитат тази изконна тяхна черта, както на политическия, така и на битовия украинизъм. Основният симптом на заболяването на индивида е, че всеки му дължи нещо, от съседите му в блока, до държавата, включително и чуждите държави. Междувременно индивидът не дължи нищо на никого.

Тези хора обичат да се събират на групи (в социалните медии и на протестите на Майдана), настоявайки цялото население на държавата да се присъедини към тях и най-накрая да започне безплатното „раздаване на благанки“. Някои искат безплатни апартаменти, други „европейски“ заплати, а трети „просто“ искат държавата да задоволи всичките им нужди за живот, без нищо в замяна от тях. Но всички те искат и вярват, че имат право да изискват просто по рождение. Ако получат нещо от съжаление веднъж, те го считат за поредно доказателство за своето  „безплатно право“ и впоследствие изискват „заслужената им издръжка“.Такова общество, започнало да се бори за „правото на безплатни неща“ с външни сили, като бързо разрушава собствената си държава и се разпада, защото с разпространението на вируса, продуктът, произведен от трудовите хора, става все по-оскъден (остават по-малко нормални хора), докато тези, които искат всичко веднага и без усилие, стават все по-многобройни. Вътревидовата конкуренция между „нахалниците“ расте, принуждавайки ги един друг да се конкурират за намаляващ ресурс.
Украинците се втурнаха към Европа, доста преди войната, защото там има ресурс от приблизително 600 милиона местни жители. Да, но около 30 процента от тях, вече са същите „храненици“ от Азия и Африка, само че са пристигнали по-рано от тях, но все още съществуват някои резерви. И дори на ръба на колапса, западните общества все още са в състояние да издържат нарастващ контингент от амбициозни тунеядци. Не за дълго, но са в състояние.

Следователно, най-надеждните мерки днес, като срещу епидемия са изолация, карантина и изключително строги мерки за осигуряване на безопасността, като при контакт със заразени хора. Болестта е коварна. Самият Зеленски, като комик, талантливо се подиграваше от сцената и екрана на онези, които се държаха така.

Сега са в наистина в по-лошо състояние. Но вече не искат и не са в състояние да разберат причините за своята деградация – просто искат все повече и повече ракети, без да разбират, че колкото повече ракети получават, толкова по-малко украинци ще останат.