Имало едно време едно царство, едно господарство. В него властвала древната мъдрост „Секи самси преценя“. Наричали това царство-господарство Нелепистан.

Веднъж по време на избор на управници на Нелепистан една дама изяла разписката, що й дала машината за избор. По всички ваджишки кутии, a.k.a. телевизии, новинари с такъв жар коментирали защо и как произтекла случката, та комедийните артисти в това царство замалко да останат без препитание.

Друг път пък едни хора забравили да включат една такава машина в контакта и машината поработила, поработила, па когато й свършили силите – спряла. Специалисти съветват въпросните машини да се направят да служат не само за избор, ами и за отопляване помещението, та никой да не пропуска да ги свърже с тока.

В една стаичка за избиране се разиграл класически криминален сюжет – хем била заключена, хем от нея изчезнали едни карти. Загадката още не е разплетена, запознати допускат отмъкналият картите да има страст към четенето и да е сметнал, дето с тия именно карти ще да го допускат в книгохранилищата.

В Нелепистан имало неотбелязани от топографите села и паланки, що се напълвали с люде – по-точно людете пълнели дефтерите за споменатия по-горе избор на управници, инак никакви не се вясвали (и людете, и управниците).

Криво-ляво, държавицата Нелепистан успявала да избере управници – не всякога отведнъж, ала успявала. Тогава наставала всенародна радост, люшвали се хора и ръченици, все едно Коледа и Нова година се сливали ведно и настъпвали с месец по-рано.

Поука: Ако ви се наложи да пребивавате по-дълго в Нелепистан, внимавайте да не се заразите с вируса „fseki sam si precenq“, понеже ваксина за него няма открита, няма открита.

Край.