Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2011 15:28 - ЗА ТЪРПИМОСТТА
Автор: djani Категория: Политика   
Прочетен: 1734 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.09.2011 17:57


ЗА ТЪРПИМОСТТА

 

       Болката е алармената система на тялото, която предупреждава, че нещо в него не е както трябва. В този смисъл, болката е жизненоважен механизъм, приятел, който ни предпазва от по-нататъшно нараняване и ни съобщава да вземем мерки. Но болката, също така, е враг. Тя въздейства психически и е в състояние да блокира и провали всички аспекти от живота ни. Ако човек не усеща болка, това означава, че е сериозно увреден. Доказано е, че в състояние на зомбиране, болката не се усеща. А българина ежеминутно е зомбиран от политици, медии и стоящите зад тях кукловоди на прехода.

          Та на думата - за общинските избори. В продължение вече на две десетилетия, основните теми, разисквани предизборно са корупцията, калпавата инфраструктура и не на последно място за безстопанствените кучета. Но на предстоящите, тази тема излезе от обръщение, въпреки изключително тревожните данни на Световната здравна организация /СЗО/, според които страната ни е на първо място /за радост на кого ли?/ в Европа по абсолютен брой заболели от кучешка тения и на второ – след Индия - в света. В 7 милионна България са ѕ от заболелите в 550 милионния ЕС и сме малко след над милиардната Индия. В пантеона на индийските богове изобилства от такива с животински образ и нарицателни са „свещенните” крави, бродещи из страната, необезпокоявани от никой. А доказано е, че проблема е в непосредствена зависимост от наличието на безстопанствени кучета. Постепенно бездомните кучета се превърнаха в “свещените крави” на прехода и на практика всяко желание за по-радикално и законосъобразно решение на въпроса среща яростния отпор на  активистите на екоорганизации, фондации и др. Наскоро цяла Франция бе възмутена от Бриджит Бардо, която поиска да осинови куче, умъртвило малко дете, вместо да бъде евтаназирано по закон. Да се учудваме ли на милозливия, дори мазохистичен отзвук от страна на хапаната, лаяната, заразявана с болести, одрисквана и всякак тормозена от това бедствие българска общественост. Вече е приспана от сълзливи статии за нещастната съдба на сиротните, изоставени душички, за ползата от присъствието им на улицата, за възпитаване на толерантност и любов към природата в подрастващите.

Независимо от яростните спорове във форумите, възмутените гласове постепенно затихват и само спорадично, след драстичен случай  на кучешка агресия, наблюдаваме вялата реакция на медиите. За това има причини. А именно – политиката, или по скоро липсата и от страна на държавата.

 От 31 януари 2008 г. е в сила Закона за защита на животните /ЗЗЖ/.  В § 5 на Преходни и Заключителни разпоредби в първата редакция на обнародването му в. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008 г се казваше:

В тригодишен срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал.1

А в чл. 69 се допълваше:

Когато след изтичането на срока по § 5 на територията на съответната община бъдат намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер.

С последните изменения .ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011 г. този текст в закона липсва. Всеизвестно е,  че въпреки дадения три годишен гратисен период, нито една община не успя да се справи с проблема и последва скоропостижното анулиране /пази боже/ на санкциите за кметовете. А и те горките, как биха се справили с такава финансово непосилна задача. Надяваха се, че с нововъдените  изменения в закона, ще капне нещо в бюджета им за тази цел:

§ 7. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните и министъра на финансите може да предвиди средства за изпълнение на програмите по чл. 40, ал. 1.

/А тези програми са за изграждане на нови приюти./

Но дойдоха министърите Дянков и Найденов и показаха на всички общини среден пръст и трябваша да се спасяват поединично, в което не успяха. За да не ги загробват финасово с лични санкции, анулираха застрашителния текст в закона.

В момента ситуацията с размера на популацията е почти същата, като в началото на прехода, дори се влошава. Пишещия тези редове, като управител на приюта във Варна, 5 години безуспешно се е старал да сръчка държавни и общински институции – но без никаква полза. Любопитните да разберат съкровената същност на задкулисието на проблема и лицемерието на институциите, включително и на дългогодишния ни кмет /Господ да го поживи/, да прочетат „ЖИВОТ В КУЧКАРНИКА” в djani.blog.bg.

Ако публикацията представлява интерес, ще има и продължение.

 

 

 

 

 

 



Тагове:   бездомни кучета,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3246826
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031