ПАК  ЗА  ПОЛИЦЕЙСКОТО  НАСИЛИЕ

Току що изключих радио „Хоризонт”. Водещата се габаркаше с бившите депутати и членове на парламентарната комисия по „Вътрешен ред и сигурност” на тема – „полицейско насилие”. Обожаваната от мен устатница Татяна Дончева и бившия председател на комисията Минчо Спасов се надпреварваха да коментират темата в съответствие с политическите си пристрастия. Естествено с дежурните упреци за политизиране, некомпетентност и непознаване на нормативната база от служителите на МВР, натегачество на началството към силните на деня и т.н.  Може би това е нещо ново в политическия ни живот? Дори Командира се лигавеше на тази тема в Народното събрание. Големия „правозащитник”, който забрани на Прокуратурата да се меси в работите на Агенцията по приватизация, и чиято каша сърбаме и до момента. Този черен гарван, който грачи над гроба на българската икономика. Но явно благодарните облагодетелствани, доживотно ще му издействат парламентарен имунитет, да не би с някой заблуден куршум да възтържествува справедливостта. Но това е малко вероятно, тъй като опират пешкира само изпълнителите.

В една страна, в която справедливостта е абсолютен дефицит, има нужда дори и привидно да се демонстрира такава. Тъй като законодателите ни непрекъснато творят закони, пълни с юридически недоразумения, пропуски и противоречащи си норми, уважаемият български съд е мишена на всеобщото ни недоволство. Все пак следва да се отсъжда според закона, колкото и да е несъвършен. Особено с тези досъдебни споразумения, угодни на разследващите, в неспособността им да намерят доказателства. В момента тъкмо съда е на пангара, но аристрокатчно мълчи, надявайки се че публиката отбира поне малко от елементарно право. Но това не изключва жонглирането му с членове и параграфи и на борсовия принцип на наддаването делата да  печели този, който предостави по-дебел плик. Ако не съда, на същия принцип Президенството  ще удостои с милостта си платежоспособните осъдени-разбойници.

Но народа  е жаден за кръв и зрелища. На фона на всеобщия дефицит на осъдителни присъди и реално изтърпяващи ги, МВР който е правоохранителен орган започва да се изживява и като правораздавателен, за да го компенсира. От там показните арести, екшъните със законопослушни и кротки граждани, които са имали неблагоразумието да изразят мнение, различно от това на управляващите. Най-вече срещу тези, които във форуми и чатове изразяват гражданската си позициа и призовават за противодействие срещу тях.

Но редовите служители на МВР дори и да не са съгласни с отдадените им разпореждания, по силата на закона са длъжни да изпълняват. Е някои се престарават. Но проблема с насилието от страна на държавата не е толкова прост и еднозначен.

От наученото по физика за Третия закон на Нютон знаем:

„Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие”

Освен в природата, това важи с пълна сила и за социалните отношения. Дори с още по-голяма сила. Престъпността е сила, на която следва да се противодейства и то в по-висока степен, за да бъде преодоляна. Все пак в МВР не танцуват балерините на „Болшой театър”. Не можем да очакваме да играят Па де дьо с престъпници и закононарушители. 

Необяснимо защо в Щатите, където при пряко посегателство спрямо полицай, или застрашаване живот на граждани, същия е в правото си да употреби оръжие. И никой не го обвинява в насилие, ако е действал в съгласие със закона и строгите вътрешни правила, освен, ако не ги е прекрачил. А тук, то е само декорация, едва ли не като театралната шпага на благородник в оперетно представление. За пореден път ще се умува за окончателното окастряне и на това му право. Ще превърнат полицая в пасивен и беззащитен наблюдател на безчинстващи, въоръжени бандити.

Големият въпрос за законово оправданато полицейско насилие не е в това дали да го има, а в правилното му насочване към съответните субекти.  А за сега е в сила поговорката „Прицелил се в главата, ударил във краката”. Управляващи и опозиция словоблудстват по темата, за печелене на политически дивиденти. А престъпността продължава да тържествува. Дори и  всеопрощаващите ни надзорници от ЕС са принудени да пишат отрицателни доклади за правозащитната ни система, която на практика обгрижва престъпниците и да  отлагат влизането ни в Шенген, именно по тези причини.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

djani.blog.bg