Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2012 13:19 - ТОЛЬКО ДА ПОЧЕШЕТ...
Автор: djani Категория: Политика   
Прочетен: 1636 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 16.03.2012 13:21


 

ТОЛЬКО ДА ПОЧЕШЕТ...

 

 

Преди доста години, приятелка със смях разказваше, какво е споделила за битието им в мизерната комуналка нейна колежка-рускиня, женена за българин.

- „ Ложилис спать. А на Гоша станал, ой как станал! А сынок Денис не заспивает. Что делать? Где, где – в бане. Только да почешет...”

Може би това е най-краткото изложение, приложимо за това, как в мизерстващото ни общество решаваме „на крак” всичките  си сериозни и често неотложни проблеми. А те валят лавинообразно. Обикновенно решенията са временни и само тушират проблемите, без да ги решават. Тази перманентност в управлението и валящите като пролетен дъжд оставки, говорят за управленското безсилие и изчерпване на всякакъв управленски и финансов капацитет за справяне с тях.

 

Все пак накратко да ги споменем:

 

Застаряващо население и липса на знания за новата икономика. С повече от 25% неактивна част от обществото, България има да решава тежки икономически и социални проблеми. Страната ни не може да абдикира от грижата за пенсионерите, и харчи огромна част от БВП за тях. При невъзможността демографския проблем да се реши в средносрочен период от време, страната търси алтернативни методи, за да подобрява количеството и качеството на работната си сила. Но обществото ни не разполага с много на брой добре образовани и подготвени да се справят с икономическа конкуренция граждани, колкото счита че има.


          
Ромският проблем. Циганите в България са изключително тежък социално-икономически проблем. Огромната част, около 80 процента са безработни, което означава, че издръжката им  се поема от държавата. Изчислява се, че по различните социални програми получават около 500 милиона лева годишно. Ниското жизнено равнище на това население предопределя и неговия нисък здравен статус. Множеството болести, които са налегнали ромите, обременяват допълнително държавния бюджет. Те са и изключително тежък социално-нравствен проблем. За голяма част от тях, престъпността е начин на съществуване. Особено силно се проявява тази престъпност в селските райони, в които преобладават Някои села просто са пропищели от постоянните им набези. Невъзможно се оказва отглеждането на домашни животни и на селскостопански култури. Всичко бива ограбвано. Ромската престъпност има своите обяснения не само в ниското им жизнено равнище, но и в ниската степен на образованост. Хиляди техни деца не ходят на училище, което предопределя по-нататък и тяхната съдба.

 

Емиграционни проблеми. С приемането ни в Шенген  след няколко месеца, те ще станат важни и за България. Желанието на хора от проблемни страни  от т. нар. „трети свят” да пребивават в България поради редица причини ще нарасне много. Тогава самозалъгващото се, че е „толерантно”, българско общество ще се окаже неподготвено да се справи с емиграцията. Ако решаваме ромски въпроси със изолирането им в гета, то утре няма да имаме друго решение за тези хора, които искат да дойдат и да живеят в България. От една страна бизнесът има изгода да плаща по 1-2 долара или  евро за час работа на нелегални имигранти, вместо по 5-6 на български граждани. От друга, тези хора не плащат данъци, живеят в подземния свят на  обществото и не допринасят с нищо за развитието на страната. Това води до промяна в социалната структура на обществото и променя ценностите и облика му. В ситуация, когато все повече добре образовани и квалифицирани българи искат да се възползват от правото си да пътуват и да печелят пари в един отворен свят е много важно страната ни да намери качествен човешки ресурс, който да извършва  ежедневните задачи в икономиката ни.

 

Реална липса на социално подпомагане за безработни и нуждаещи се, почти пълното им изоставяне на произвола. Трагично и безправно състояние на работещите в България. Унизително отношение от страна на почти всички работодатели у нас към собствените им работници, благодарение на които осъществяват икономическите си дейности. Още от зората на промените са свикнали да печелят не само от икономическата си активност, но и от практическото експлоатиране и непрекъснато финансово ощетяване на работниците, които работят без трудови договори, не са осигурявани реално, нередовно им се изплащат заплатите. Липса на нормален пазар на труда у нас, дори когато няма икономическа криза извън  държавата ни. Работодателите в почти всички случаи разглеждат служителите си като лесно-заменими пионки, които могат да бъдат изхвърлени и подменени по всяко време. Поставени на ръба на оцеляването, докато част от тях не се пренасочи към престъпността. Причината за това е в практическата липса на социално подпомагане за безработните, които след няколко месеца на трудовата борса, са оставяни на произвола. Всичко това се подкрепя най-съзнателно от всички български власти без изключение, в колаборация с импотентните ни синдикати и е резултат на криминалния ни преход, който държави като Словения например, успяха да избегнат и сега са сочени за пример в цяла Европа.

.

            Почти пълна липса на ефективна система за здравеопазване - такава система, която да е ориентирана към пълноценно наблюдение, лекуване и поддържане в добро здравословно състояние на всички граждани без изключение. От много време насам в българското здравеопазване се говори само за "реформи" и то единствено във финансовите операции в системата на здравеопазването. За реформиране с цел подобряване същността на здравеопазването, в посока на целенасочен стремеж към облекчено, икономично и най-ефективно наблюдение, възстановяване и поддържане здравето на цялото общество без изключения и дума не може да става. Създадените схеми съвместно с фрмацевтичните монополисти за престъпно източване на здравната каса с цените на лекарствата ярко илюстрира ситуацията, както и смяната вече на четвърти ресорен министър.

 

            Деструктивна и боравеща с видимо изостанали знания и методики образователна система. Система, която оставя определени слоеве от обществото практически необразовани. Едновременно с това днешните училища вместо да привличат децата към себе си и да подбуждат интереса и желанието им да научават възможно повече, са се превърнали в места, в които почти всяко дете гледа да престоява възможно най-малко и във всички случаи - насила! Проблем в българското образование представлява изучаването на знания, които изостават на практика с десетилетия от равнището на официалната световна наука в същите области. Абсолютна професионална неподготвеност на учащите се за трудова дейност, в която и да е сфера.

.

Явен упадък на науката в държавата. Не е тайна, че нямаме наш учен, който да е направил теоретично или практическо откритие от световно значение. Държавата не може да се похвали с име на българин, чието откритие неоспоримо да прочуе него и страната ни по цял свят. Нямаме и един Нобелов лауреат в която и да област. А реализирането на безспорни научни достижения от световно значение, които да произхождат от българската наука не представлява въпрос единствено на личен и национален престиж. Що се отнася до финансирането на българската наука - на всички ни е известно, че в тази област почти не се влагат средства.

 

            Липса на авторитет на България и дори държавата ни се сочи като пример за тежки проблеми и провали. Военно-стратегическа уязвимост и слабост на въоръжените ни сили. Достатъчно е да сравним състоянието на българската армия дори само с въоръжените сили на Турция или Гърция, за да си дадем ясна сметка, какво драстично изоставане е налице. Изоставането ни във военно отношение е многостранно и значително. Коригирането му прекалено тясно зависи от икономическото състояние на страната, така че в близко бъдеще няма особен смисъл управлението да акцентира върху ускорено развитие на въоръжените ни сили, а в реализиране единствено на минимума, който се налага.

 

Слабост на икономиката ни. Унищожени или продадени са цели отрасли от производствената сфера. Селското стопанство, което е и основа на леката и хранителна промишленост е разбито. Всички действащи в страната ни банки са чужди. Доходоносни отрасли като електроразпределението, телекомуникациите, водоснабдяването, търговията на едро и дребно също е в чужди ръце и печалбата от тези дейности се изнася навън. Преобладаващата част от „приватизираните” ни предприятия са с изсмукан финансов ресурс и нарязани за скраб. Не се изграждат на тяхно место, щедро обещаваните заместващи мощности.

 

Най-същественото ограничение за икономически растеж пред България е качеството на институционалната среда, в това има ли върховенство на закона. Става дума за работата на всички институции – от съдебна система, правителствените и независими регулатори до неправителствените организации и медиите. Няма как да направим следващата стъпка, без да подобрим тази институционална среда, да преодолеем проблемите, които корупцията поражда. Но корупция не в тесния смисъл на думата, че  някой взима пари, за да извърши или не нещо, а че институциите в България всъщност не работят и дават резултат, по правило противоположен на смисъла, за който са създадени.

 

И основното-липса на стратегия за национално развитие. Това все още е непосилна задача за българския политически елит. Българското общество и политиците ни трябва да се учат от всеки чужд инвеститор, идващ у нас, който носи пазарни стандарти и иска да инвестира и създава трайни икономически структури в българската икономика. За съжаление, упорито налагания oт „милиционерския бизнес” мит за изключителната важност на „българския бизнес”, не помага а пречи на българската икономика да се развива. Неспособността на страната ни да работи за предотвратяване на тези проблеми е изцяло възпроизведена в политическия елит на нацията. Тук са необходими драматични решения, много по-различни от заклеймяването на политиците ни като неспособни, корумпирани и не ангажирани с националните проблеми хора. Икономически активните части от българското общество все още са дистанцирани от политиката и дори гледат на нея с презрение. В същото време българския бизнес не се свени да използва корупционни практики, тогава, когато политиците са му необходими.


           И накрая АЛЧНОСТТА. През последните години в обществото е налице стремителна тенденция за кастово и класово обогатяване.
А някой да е чул в България да се говори за класи, въпреки драстичното им обособяване? Освен политиците и държавните управници, които без изключение ползват властта по най-алчния начин за лично обогатяване, в клуба на избраните се вля легион от митничари, нотариуси, банкери, застрахователи, зъболекари, прекупвачи и дори сервитьори, непричастни към истинската политика, с единствена цел – обогатяване.

           Много отдавна е известно, че алчността е разсадник за всички злини, включително престъпността, бедността, ширещата се простащина, наркоманизирането на младежта. Тя е причина за състоянието, в което сме. Заради нея е толкова мрачно демографското ни бъдеще. Да сте виждали млад човек, който не мечтае да напусне България? Тя увеличава все повече вопиющата разлика между нас и истинските европейци, които не са безбожници, не крадат паметниците си за скраб и не продават децата си. Защо е толкова силна алчността в нашето общество? Защо владее всички социални слоеве – от просяците и циганите до столичната върхушка? Защо няма човещина във взаимоотношенията помежду ни, а тя е заменена с острото желание на всеки да надхитри, излъже и измами другия?

Причината е в липсата на обществена нравственост и корективи, в липсата на съвест и отговорност. Как да ги има, когато огнищата на нравствеността и човешкото усъвършенстване – църквата, образованието и културата – са нарочно безпощадно унизени? А може би и вече умъртвени. Дали причината не е в особеностите на българския национален характер? Народът казва “Очи насита нямат” и сякаш поставя обезсърчаваща диагноза. А в същото време всеки от нас знае, че “Който ламти за многото, загубва и малкото”, но счита, че правилото не се отнася за него.
           И продължаваме, сравнявайки се с другите, завиждайки и измъчвайки се, погубвайки се, да жадуваме голямото богатство, да очакваме цял живот Големия удар и Голямото охолство. А в същото време като нация ставаме все по-нещастни и по-бедни.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

djani.blog.bg



Тагове:   алчност,   икономика,


Гласувай:
1


Вълнообразно


1. mileidi46 - Тъжна родна картинка. ., , И прод...
16.03.2012 15:27
Тъжна родна картинка..
,, И продължаваме, сравнявайки се с другите, завиждайки и измъчвайки се, погубвайки се, да жадуваме голямото богатство, да очакваме цял живот Големия удар и Голямото охолство. А в същото време като нация ставаме все по-нещастни и по-бедни."
За съжаление.
И незнам какво да кажа вече..
Поздравления за труда ,който си положил за този анализ,но не виждам надежда..
Хубав ден,поне в личен план ти пожелавам..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3246398
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031