Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2012 13:22 - ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ ИЗБОР НА НАЦИЯТА
Автор: djani Категория: Политика   
Прочетен: 2086 Коментари: 2 Гласове:
-1

Последна промяна: 20.03.2012 13:48


ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ ИЗБОР НА НАЦИЯТА

 

    

 

 

Преди години, гордостта на страната, външната ни министърка „Хубавото Наде”, държейки здраво лоста на германския си колега, обучаващ я на висш дипломатически  пилотаж в самолета си, изрази мнението, че клошарството е цивилизационен избор, а не икономическа принуда. След изтеклите от тогава години, когато явлението е станало вече повсевместно, разбрахме, че е било право момичето.

 

Наричат ги клошари, аутсайдери, бездомници. Сред тях има хора с различни нещастни съдби - сираци, жертви на имотни измами, бивши затворници, спортисти и дори популярни хора от близкото или по-далечното минало, но всички изпаднали в крайна нужда и безизходица. Прехранват се най-често чрез подаяния, някои крадат, други се опитват да съхранят малкото им останало достойнство и „работят”, като предават събраните хартия, пластмаса и метали в пунктовете за вторични суровини.

 

 

Но те са само върха на айсберга. Големите градове с контейнерите си за смет и все още неразфасовани промишлени и други обекти, съдържащи метал и други вторични суровини, привличат като магнит всички несретници от социалното ни дъно. Виждайки, как всеки втори бута раздрънкана детска количка, страничен наблюдател би помислил, че страната изживява демографски „baby-бум”. Но вглеждайки се по-внимателно установява, че това не са майки с отрочето си, а поредните събирачи на отпадъци. Факта, че в страната няма изграден нито един завод за оползотворяване и изгаряне на отпадъци говори, че сегашното статукво е „социалното” решение на управляващите за самоиздръжка на увеличаващата се армия от бедняци, за които липсва каквато и да е друга алтернатива.

 

Подобна е картинката и за част от гражданите в много европейски страни, поставени на колене от поредната рецесия и мерки за съкращаване на разходите. Нарастващата безработица, липсата на жилища на достъпни цени и орязването на социалните помощи изхвърлят все повече хора отвъд ръба и засягат мнозина, които са смятали, че са в безопасност. Това вече може да се случи на всеки. Всички ние сме потенциални клошари.

Преди около година написах и публикувах в блога си кратичката новела „Живот в кучкарника”, и посветих страница, характеризираща явлението, като мисли на главния герой – помияра Мъдьо:

 

„Наша майка кърмилница са казаните за боклук, сега им викат „бобри”. Уж имат капаци, но вечно зяпат отворени. Естествено, каймака обират изконните ни врагове  - котките. Мразим ги…Към боклука са насочени погледите на всички - на кучетата, котките, клошарите, ромите, пенсионерите, и най-много на бизнеса. Той е от национално значение.  Храни всички нас. И най-много последните. Колкото и да се отвращават от нас, ние сме като бактериите в храносмилателния тракт. Оползотворяваме всичко, което съдържа калории, въпреки все по-обедняващото меню на нацията. Ние сме еманацията на оцеляването. Все пак всичко има предел. Но знае ли се? Както върви, скоро всички ще ровят в казаните.

Какви баталии се разиграват рано сутрин около тези казани. Знаете  поговорката  „Който изпревари, той ще натовари” . Една сутрин за обезкостяването на стар хладилник, клошарите се избиха. Намериха единия с разпран корем. Пенсионерите са по-кротки, те обикновено налитат на велпапето и пластмасата. И са едни такива срамежливи… Обикалят вечер по здрач, или преди изгрев, да не ги видят. Все пак повечето са бивши учители, дребни чиновници. Някой може да ги познае. Не знам дали е виц, но разправяха, че завършили  Художествената академия, разпознали техен бивш преподавател да тика количка с велпапе. Какво да правят? Доработват към пенсийките. Че то разликата между СПИН-а и пенсията е, че със СПИН може да се живее по-дълго…Циганите пък не подбират и налитат на всичко, включително и на храната. До блока, около който живеех преди, имаше магазин за „плод-зеленчук”. Изхвърляха омекнали и вече почнали да се развалят и мухлясват плодове и зеленчуци. Вдигат, всичко с щайгите и касетите. Ако намерят и някой и друг буркан с помътнели компоти или превтасала туршия – дюшеш.

Както знаете, не ни бива хич в катеренето. Иначе нямаше да останат котки и за цяр. Затова след всяка количка на клошар, ще видите, поне три-четири събратя, които го следват като бодигардове. Клошарите са ни ръцете, с които вадим от „бобрите” хляб, изхвърлена храна и каквото има за ядене, което те не могат да ядат. Всъщност те не са никак ящни. Като автомобилите са – изключително на „течна” храна и за разлика от тях не са никак капризни. Поемат и ниско и високо октаново гориво. Иначе през зимата, как се издържа на този студ. Вървят и бутат количките, които пълнят от казаните и с каквото интересно намерят по входовете. Интересно, ще рече да вземат някоя стотинка за него. Ако имат късмет може да изкарат 5-10-20 лв. на ден. За месец - повече от една минимална заплата, да не говорим за пенсия. Не плащат наем, ток, парно, осигуровки, данъци. Чиста работа! Обаче финансовия министър и на тях намери цаката. Като не може да ги обложи с данък по адрес или месторабота, вече го удържат направо на пункта, от сумата за предаденото. Така, че да не ги смятат за тунеядци. И те плащат лептата си на държавата, която не ги базари за нищо.  Да сте чули, полицай някога да е защитил клошар? Или някой да го е еня за тях. Ходят като призраци из града и всички толкова са свикнали с присъствието им, че дори не ги забелязват. А  някои мръсници си избиват комплексите върху им. Горките пиянки, колко от тях ги затриха за нищо!

Смело мога да кажа, че боклука е най-големия ресурс на страната. Социализма и ада ги свързваше митът за общия казан. От него остана само този за боклук. Цялата икономика се крепи на него, защото друго не остана. Ако някой си направи труда да направи статистика, ще се окаже, че най-голям работодател се боклукчийските фирми. А като прибавим базите за вторични суровини и още - клошарите, пенсионерите, циганите, ние кучетата, котките – цяла армия. Каква ти армия – Трети украински фронт. Казват, че главнокомандващ бил някакъв наш  роднина - „Вълка”. Брат,чед, но все пак роднина. Ние сме загубили част от хищническия инстинкт, но на него – Браво! Имал цял гараж с „Поршета”, „Бентлита”, че и „Майбаси”!

Еба си !!! Що се касае за последното, на разположение са му всички бивши и настоящи „миски”, да не говорим за гейовете във властта. Казват, че водачите на голямата глутница били в Правителството и Парламента. И там, като при нас непрекъснато има ежби и бой, кой да води глутницата. Но когато става дума за плячка и мръвка, всички са като един. За благинките няма нито един – „против”! Въпреки че някои оставят нещо след себе си, само когато клекнат. Има ли нещо в тази държава, за което да се говори повече? Боклука  е навсякъде – по бунищата, в гетата, в Общините, Правителството, Парламента. Част от него разхождат с боклукчийски камиони, а другите с „Мерцедеси” и „БМВ”-та. Но така е тук. Всичко е хаос, само престъпността е организирана.”

 

Това са размислите на мъдрия помияр.  Ставащото напоследък, в следствие действията на управляващите, само го потвърждава. Към този „цивилизационен избор” ни тласка икономическата политика на всички управлявали до момента, особено на последните от ГЕРБ. Липсата от три години вече на какъвто и да е растеж на доходите, и нарастващото данъчно и ценово бреме, изхвърля в редиците на клошарите все повече хора. Дори формално да не се чувстват такива, нивото на доходи и битието им ги приравнява към тази социална прослойка, към която гравитира вече половината ни нация. А в същото време се лапат бонуси и комисионни, консумират се всякакви привилегии от т.н управници, миропомазани от всички нас, заблудените.

            И е време да направим своя избор. Ако не можем да ги уязвим  материално, с общи усилия да разобличим и изхвърлим от обществения и политически живот всички лицемерни политици, отдавна превърнали се в политически трупове, вмирасващи  години наред политическото пространство. И както е казал Христос – „Ще ги познаете по делата им!”. Познахме ги...Въпреки всичките им машинации, да се възползваме и от малкото права, които са ни останали, за да изменим статуквото.

 

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

 

djani.blog.bg

 

                                      

 

 



Тагове:   бедност,   клошари,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Здравей, прочетох с интерес
21.03.2012 00:04
написаното от теб, в което реалността е предадена съвсем точно. И какво от това? За съжаление и жилищата ни заприличаха на един своеобразен контейнер за смет. Защото все по-голямото обедняване ни принуждава да не изхвърляме дори онова, което вече не ни е необходимо, но ако ни потрябва някога в бъдеще време, не бихме могли да си купим ново. А старото и вече овехтяло би задоволило в някаква степен нуждата ни.
Поздрави - от майката на Тошко
цитирай
2. djani - Радке,
31.10.2012 15:09
Дай мейла си, за да ти пиша. Коментара ти е правдив, но хората са зомбирани и всеки се бори за оцеляване...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3247218
Постинги: 927
Коментари: 3372
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031