ЗАЩО ПРОМЯНАТА ЩЕ ДОЙДЕ ОТВЪН ?

         Днес е поредният след политическите промени Първи май.  Празнуван в цял свят като Празник на труда. Дори и  в цитаделата на капитала - Америка. Началото е поставено на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане  на 8-часов работен ден. Извоювано с кръв от други право, което ползваме всички ние и до сега. Отдавна от високоговорителите по площадите не кънтят бидри маршове, прославящи победата на работническата класа над омразния капитализъм. Стана ми интересно, разхождайки се в Гугъл, че в сайта с информацията за празника на труда бе поместена и реклама на някаква погребална агенция. Господи, каква символика!?  Защото у нас този празник, макар и официален, неофициално е отдавна погребан и се е превърнал в обикновен почивен ден.

Неглижиран и потъпкан, както и работническата класа, до неотдавна наричана ръководна. Време, в което всички лицемерно се кичеха със званието работници или труженици – „научен работник”, „работник на културния фронт”, журналисти – „рабкори” и т.н. От години не звучи „Дружна песен, днес да екне”. Отдавна в радиата и телевизиите работника и селскостопанския труженик са „персона нон грата”. Превърнати в наемни и безправни роби на работодателя си, който за жълти стотинки изцежда здравето и силите им. Вече липсва всякакъв интерес да си ударник, отличник, рационализатор, герой на труда. Интересуват се само от собственото си оцеляване. С промито от медиите съзнание, от което са изтрити понятия като достойнство, солидарност и класова борба. Обвиняваните в казионност при социализма профсъюзи се трансформираха в „синдикати” и удобни „социални партньори”, предаващи ежедневно интересите на обикновенните хора. Факти? Какво повече от всички последни места по доходи, почасова ставка на заплащане, потребителска кошница и всякакви други индекси. Показатели, с които отдавна сме в „третия свят”, от който вече се измъкнаха т.н. „развиващи се страни”, които ни изпреварват по всички основни индекси за жизнен стандарт и икономическо развитие. Естествено по тези въпроси гузно се мълчи, или ломоти нещо неразбрано от политици и социолози. Като комунистическите си предци, бръщолевят за светло бъдеще в началото на всеки мандат и в края му оправдават неуспехите с  предшествениците си. Както доскоро се казваше „Валяй на прежнего”. Но вярва ли им вече някой?

С възторжено кудкудякане, журналистическия кокошарник възвестява всяко снасяне на поредния управленски  запъртък. Как след година, трай Коньо /в навечерието на изборите/ ще се вдигнат с цели 10 % пенсии и минимални заплати, отдавна замръзнали под кота нула. С доходи при които разликата между СПИН-а и пенсията е, че със СПИН може да се живее по-дълго…Принуждаващи хиляди пенсионери и безработни, вече открито да ровят в кофите за смет.  Естествено, оправданието е кризата. Интересно, защо кризата е винаги на плещите на бедните? И, о чудо, как във време на криза в цял свят, включително и у нас се увеличава броя на милионерите и милиардерите? Ронят се сълзи за клоуна Саркози и се анатемосва социалистическия му опоненент Франсоа Оланд, защото видите ли, иска да наложи 75 % данък върху доходите на богатите! А у нас е абсолютна демокрация в облагането на доходите – за бедни и богати - плосък данък от 10 % !!!

Днес слушах по радио „Хоризонт”, представителите на двата синдиката и на Съюза на работодателите. Какво трогателно единство за навъзможността да се вдигне минималната работна заплата, да се премахне класът за прослужено време, да се вдигне възрастта за пенсиониране  и други посегателдтва върху права, отдавна отвоювани по света. И как причина за това е ниската производителнос на труда у нас, която е едва около 40 % от средната за ЕС. Но това автоматично означава 4-5 евро на час от средните 10-12 за белите страни от същия Съюз. И надник от около 40 euro, което ще застопори завинаги изтичането на работна ръка от страната ни. Голата истина е, че поради ненаситната алчност на пръкналите се от нищото „капиталисти” и продажните ни управници сме достигнали дъно, под което е невъзможно да се слезе.

За разлика от пустите у нас в деня на празника булеварди и площади, по света се надига цунами от недоволство и гняв на онеправданите. По улиците тече порой от милиони демонстранти, развели червени знамена и издигащи лозунги с категоричните си искания.  На принципа на махалото – „ляво-дясно, дясно – ляво”, в момента то неумолимо сочи в ляво. И който не се съобразява с действителноста, ще бъде изхвърлен на политическото бунище. Напрежението в социалните дълбини е достигнало критична маса, и въпреки привидното затишие, заплашва с катастрофален взрив. Но у нас промяната винаги идва от вън. И то като АПОКАЛИПСИС.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

djani.blog.bg