ЗАЩО ЛИ СМЕ БЕДНИ ?

            Навремето, освен политикономия на социализма, изучавахме и тази на капитализма. Доста преждевременно хукнахме напред, в стремеж да изпреварим тези, които бавно, но неумолимо са трупали капитал и богатство. То не бяха лозунги „Петилетката за 3 или 4 години !”, или ”За 20 години да постигнем това, което други са постигнали за столетия!” и прочие пропагандни клишета. Но дойде отрезвяването и пак сме в дъното. Само глупаците са против икономическите закони, също така неизменни, като този за гравитацията и за това приземявате е доста твърдо. Същото стана и с гърците. Дойната крава изведнъж окльощавя и вече не пуска мляко. Дори заплашват с барабани, димки и кьор фишеци, че ще се върнат към мизерната драхма, която никой в Европа не приемаше като конвертируема. Че ще изоставят луксозната „бизнес класа” на еврото, от което години наред сучеха безнаказано. Как ли не?

Във Франция Саркози, обещаващ само намаляване на бюджетния дефицит, позорно слезе от политическата сцена, под напора на желаещите „социална” държава. Но и бъдещето на победилия Оланд не е никак розово, след популистките му лъжи, да увеличи данъците на богатите до 75 %.по определието на Прудон, че „Богатсвото, това е кражба”. Но "богатите хора", не просто седят върху торби злато. Тези хора са и полезни. Произвеждат стоки и създават  работни места, плащат повече данъци. А Франция, отдавна е Мека за лумпени от Африка и Магреба, които години наред не се захващат за работа, бълват потомство и променят демографията на страната, живеещи на социални помощи.  Не по различно е положението и на други страни в Европа, включително и нашата. Постепенно политическото махала се отмества в ляво, под напора на тези, които дават най-малко на обществото.

Социалното неравенство е двигател на икономиката, а основните стимули за прогреса на човечеството са лидерството и алчността. Капитализма – тава е неравенство, независимо от утешеителните лъжи за политически и икономически права, равенство на половете, прогресивно данъчна облагане и прочее. И трябва да се помнят думите на Маргарет Тачър, че ние не сме само производители, но и потребители.  Всички искат да работят по-малко и да получават повече, но това прави продукцията нерентабилна и от това страдат всички.

Казва ни се, че трябва да живеем в рамките на нашите възможности, дори по-лошо, отколкото сега. Както и през първата половина на ХХ век. Пари за най-необходимото и  образованието на децата. Пестене на всяка стотинка, вземене на втора работа, увеличаване възрастта за пенсиониране. Лечение според парите си. Да не се помага на жертвите на собствения си мързел, а само на пострадалите от бедствия. Да не се позволява на хората, живели в продължение на години от социални помощи, да изсмукват ресурси. Оставете ги да мият чинии или почистват улиците със средствата за обществено подпомагане, или да се образоват, работят и интегрират. Само много стари, хора с увреждания и сираци имат право да живеят за сметка на обществото. Богатите трябва да се опазват и да не бъдат подлагани на омраза и скрит грабеж, особено от властниците. Но да не забравят и по-големите си обществени отговорности.  Бедните хора трябва да  мислят за това, как да правят пари, а не какво да придобият наготово. Това е прозата на живота.

Бях две седмици в Англия. Виждах работници по пътната инфраструктура, работещи по двама бързо, организирано и много ефективно. Как да ги сравня с гледката в София, когато четирима души, отворили шкафчето с датчици на неработещ светофар, стояха с ръце в джобовете, а само един чоплеше с отвертката. Или милата гледка на „В и К” авария, когато куп работници надничат в изкопаната дупка на принципа – „И аз да видя”, а само един работи в нея. Как от едното гледане ще прокопсаме. Може би само у нас  е валиден израза „Гледам си работата”, а тя следва и да се върши.

Естествено, разсъжденията ми са спорни, но това ми идва на ум, след непродължителния престой в една наистина капиталистическа държава, а не квази такава, като нашата.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

djani.blog.bg