ПАК  НАПЪЛНИХМЕ  ГАЩИТЕ…

В годините на „соцализъма” се смеехме на вица, в който се разказваше, как другаря Брежнев гонел наш Тошо от президиума, когато пръцнел. Страхувал се, че ще напълни гащите, в желанието си да преизпълни  подсказаното му, дори с намек. За това естествено имаше резон във верноподаническото следване на спусканата ни от Москва партийно-политическа линия. Дори и с риск от сериозни загуби в икономиката.

Знайно е, че някои пороци имат дълбоки национални корени. Дори когато руснака викне към планината – „Водка-а-а, водочка-а-а”, ехото му отвъща „Где-е-е, где-е-е...”  На 16 май 1985 г. излиза указ на президиума на Върховния съвет на СССР “За усилване на борбата с пиянството”. Според указа целта на драконовските мерки е “борба с пиянството, решителното пресичане на варенето на самогон и по-нататъшно укрепване на обществения ред и трудовата дисциплина.” Но резултата е обратен на желаното. Залитането става още по-страшно. Като изхарчеха полагаемите за пълнолетни купони, братушките пиеха всичко, включително и политура. И одеколон, че и лак... Продавачите купуваха водка от складовете по 5 рубли бутилката, а я  продаваха на изнемогващите по за 20 – 25 р. и си поркаха с пазаруващите. И сега над 10 % от оборота в магазините им е алкохол. Ако липсва, гражданина не влиза, не пазарува, включително и хранителни продукти и обекта търпи 20 % загуба.

            Проблема им беше твърдия алкохол, не и виното, което пиеха за разредител. А ние изнасяхме тогава 90 % от подсладените си десертни вина на необятния им пазар. И тогава бе взето безумното решение от Политбюро да си изкореним две трети от лозята. От тогава, вече почти 3 деситилетия не можем да достигнем размера на тогавашните масиви.

На 16 януари 1920 в чутовен миг на масово политическо умопомрачение е приета 18-ата поправка във федералната конституция на САЩ. С нея се забранява производството, вносът, износът, продажбата и дори превозът на всякакви алкохолни напитки на територията на страната. Манна небесна за контрабандистите и  гангстерите. Ефектът след въвеждането на забраната е точно обратен – потичат реки от нелегален алкохол, хората започват да пият ментета,  а гангстери като Алфонсо Капоне и Чарли Лучано стават повече от важни и световно известни. Раждат се мощни престъпни организации на етнически принцип. По улиците се стреля на месо. Коза Ностра се превръща от квартална сицилианска банда в гигантски престъпен синдикат, а корупцията – в начин на живот за политици и чиновници. Сухият режим е отменен на 5 декември 1933 година с подписа на новоизбрания президент Франклин Рузвелт и думите му - „Това, от което Америка има нужда в този момент, е питие!” 

            След като не можаха да се справят с алкохолизма, който за доста страни е национално бедствие, сега на прицел е тютюнопушенето. И в Щатите и в повечето страни на Евросъюза са приети рестриктивни закони срещу тютюнопушенето, на практика ограничаващи човешките права на пушачите. Същите са низвергнати до нивото на низши създания и като непослушни деца следва да понесат последствията за упорития си инат. Освен високи акцизи и непосилни цени, съобразно мизерния ни стандарт, ще бъдат по  всякакъв начин унижавани и наказвани за отвратителния си порок. Почти като непослушните  ученици от килийното училище – изгонени навън, с голи колене, часове върху острия чакъл. Да им дойде акъла!

            И нашия парламент забрани тютюнопушенето на закрити обществени места. Напъна се досущ като бае Тошо. Или като жабата, която видяла да подковават вола! Но ще видим. Съвсем скоро ще усетим миризмата... Това стана с приемането на промени в Закона за здравето на второ четене. Така от 1 юни т.г.няма да може да се пуши в заведения, нощни барове, работни места и офиси, училищни дворове, детски площадки и по време на събития за деца и ученици, които се провеждат на открито.  Както казват англичаните prohibition – ЗАБРАНА! Интересно кой ли ще я контролира и санкционира? Най-много да си изпроси боя!

Но кому е нужно?! Кой може да даде смислен отговор на този въпрос.  В момента пенсионното ни законодателство предвижда постепенно вдигане на пенсионната възраст на народонаселението ни до 65 год. възраст. А с тези демографски проблеми в  повечето развити страни започва да пълзи и към 70. Поне да бяхме развита страна! Но как да стане у нас, като средната продължителност на живота е 69 години? Главни подстрекатели  и поддръжници на прохибицията са тези, които желаят да се трудим до живот и да изкапем по работните си места, без да тормозим бюджета на държавата. Също и  медико-фармацефтичната мафия, която ни е привикнала от детска възраст да гълтаме хаповете като бонбони. Насила ще ни правят здрави и естествено работоспособни.!!! Или  родните и международни контрабандисти, наводнили от години пазара с долнокачествени цигари - ментета. Навремето в страните със сух режим, умираха десетки хиляди хора от натравяне с метилов и друг фалшив алкохол. Слава богу, сега само от препиване.

Историята не помни, нещо да е просъществувало дълго време само със забрани. Библейската притча за „забранения” плод е най-старото клише за това. Навсякъде по света се налагат забрани, но първо следва да има и мярка в тях. Или стимули, за да бъдат спазвани. В противен случай ще бъдат заобикаляни и прескачани като „врата у поле”, както е казал нашенския Вуте! 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg