УХАНИЕ НА...НАДЕЖДА!

                                                                        
                                 

  

            Преди месеци написах коментара си „Аромат на ... гащи”. За нездравия интерес на медиите, че и на всинца ни към аромата на мръсното бельо на „елита” ни. А че е понацапано, виждаме ежедневно от неспирните скандали в общественото и медийното ни пространство. В случая, с оглед субекта на коментара, аромата е заменен с по изисканото „ухание” - заради марковото бельо и използваната европейска козметика от притежателката им.

В съзнанието на хората собственото име Надежда е част от сакралното триединство от имената на сестрите Вяра, Надежда и Любов. Свързано със саможертвата и мъченическата им смърт в името на една идея, станала религия – Християнството. Пораждащо красиви представи и емоции. Особено, ако носителките му са надарени и с физическа красота. По времето на взрива на  демокрацията, когато всички крещяха срещу БКП – БСП и подскачаха по площадите, някои красавици станаха символ на промяната. Малко позабравена, първата бе едно младо, лъчезарно, женско лице, което беше емблема на автентичното СДС, редом с лъвчето, Желю Желев и Петър Берон. Сега Лияна Панделиева от дистанцията на времето твърди, че никога не е била обвързана със СДС. Още на големия митинг на 7 юни 1990 г. тя е почувствала, че това е старта на голямата подмяна. Подробностите са в Интернет - юнското й интервю с Иван Гарелов. Та именно това безукорно честно и неизкушено от егото момиче, красящо предизборните плакати на СДС, изчезна още тогава от политическия и медиен небосклон.

            Визията на красивата жена винаги е продавала стоката. И това го знаят отлично рекламодателите. Политическите „PR” брокери, също. Вакуумът бе запълнен и на местото на свежата девойка веднага цъфна зрялата красаваца Надежда, наречена от медиите и да не си кривим душата, от повечето мъже – „Хубавото Наде”. Венцехвалена от услужливи и продажни медии с прозвището „Синия ангел” на демокрацията. Но, какво ли общо може да има тя с достойната и велика Марлене Дитрих? Отказала дори на могъщия Адолф Хитлер приятелство и интимност. Харизмата и дълголетието на политическата и държавническата и кариера може да се сравни единствено с тази на нине управляващия държавата ни Бойко Борисов. Като всеки от тях, в борбата за кариера в политическата ни джунгла е използвал специфичните за пола си оръжия. В предишния си коментар изразих  своя потрес от умелото използване от Б.Б. на медии, бизнес и властови структури, за издигането си на политическия и властови Олимп. От където вече цял мандат мята страшни, но нисковолтови мълнии към прежде управляващите. Освен приликите в главоломните си кариери, те са и първопроходци сред управляващите в непрестижната игра „менкане на съпрузи”, станала модна напоследък. Последно – избрана е за евродепутат през 2009 г.  като водач на листата на Синята коалиция. От публичната и биография разбираме, че когато е аут от държавната ясла, освен като депутат, е на топли ръководни, обществени длъжности, явно не безвъзмездно. Същинско нашенско „материално момиче”, макар, че не е пропяла като Мадона.

Ракетата – носител, както е видно е здраво яхнатия СДС.  Оцеляла е след многобройните отлюспвания в партията. Максимално е изсмукала предоставения и материален и властови ресурс. Дала и тя своя принос за агонията на СДС. Който, от подкрепено от милиони привърженици движение, се спаружи в партийка, поддържана от шепа реститути. Неприпозната като своя от бизнеса  и широка част от дясно мислещите.

            По нашите балкански ширини, жените, преобладаващо правят кариера, покачени на раменете, или от скута на силните мъже, заели любимата в Ориента поза „шадраван”. Традицията е налице. Достатъчно е да се прелистят мемоарите на наши писатели и държавници от началото на миналия век и ще лъснат имената на Султана Рачо Петрова,  Мара Белчева, г-жа Муткурова, г-жа Винарова  и куп други  любителки на задкулисната власт. Ползващи активно явните си и скритите под многобройните си фусти тайни оръжия.

            В духа на новото време, амбициозните представителки на нежния пол отдавна не се задоволяват със задкулисен диктат, като своите баби и прабаби. Еманципацията, интелекта и споменатите женски „чалъми” вече ги изстрелват начело на важни държавни служби, министерства, партии, че дори и държави. В последните две десетилетия от новата ни история жълтите медии хвърлят обилна светлина в тази пикантерия. Но тук, за сега, историята все още мълчи. И тя си има давностен срок. Но бдителната Елена Костова, след поднесения от съпруга и като щедър подарък гаража на ЦК на БКП на задружното тогава семейство Михайлови, спусна бариерата за по-непосредствени, освен служебните контакти между благоверния си и изкусителното Наде.

В течение на годините се оказа, че болшинството от кадрите на СДС са креатура на ДС и БКП. Активно работещи за подмяната. Предмет на гордост за Михайлова-Неински е липсата на картонче и съответно досие в службите преди промяната-подмяната. В същност това не е нейна заслуга. Твърде млада и едва завършила филологическото си образование, тя все още е г-жа „никоя”, отглеждаща малките си деца. Не заема ключов пост, работи като преводачка, журналист на свободна практика и като любителка се упражнява в поетичното поприще. Според МВР терминологията – „не представляваща оперативен интерес”.

Всеки от обладалите държавата ни политици остави някакъв словесен бисер, с който да бъде запомнен от поколенията: „За бога братя, не купувайте”, „Ега ти държавата, щом и бях зам.премиер”, „Ние ги хващаме - те ги пускат” и т.н. Не остана назад и тя. През септември 1999 г. в публичното пространство излиза запис, на който се чува, как по време на предизборен инструктаж в Ловеч, Михайлова призовава местните функционери на СДС да "нахранят" журналистите, за да ги спечелят на своя страна. И още. Преди години, гордостта на страната, външната ни министърка „Хубавото Наде”, държейки здраво лоста за управление на германския си колега, обучаващ я на висш дипломатически  пилотаж в самолета си, изрази мнението, „че клошарството е  личен избор, а не цивилизационен, или икономическа принуда”. След изтеклите от тогава години, когато явлението стана вече повсевместно, разбрахме, че е било право момичето. И то не без ентусиазираната и помощ.

Да... За онзи период тя бе все още „момичето”. Но годините се търкалят и тази година тя неусетно навъртя петдесетака. А както казва народа, след него - „Мамата си трака”. В младите си години, като в рекламата за медикамента „Трабестан”, тя „вдигаше самолета”, или рейтинга на партията си. Но старостта не прощава никому. Вече са видни първите и издайнически белези по лицето и. Според столичен таблоид евродепутатката не е щастлива в брака си. Нещо повече – Светлин Нейнски я тормозел и й тровел нервите с постоянни скандали, разказват близки до семейството. И тя буквално се е стопила. С торбичките под очите, кафявите кръгове и силно изразени скули, Хубавото Наде скоро ще се прости с прозвището си. Пак според тях дискомфорта и е причинен от проблеми в брака, започнали със студената война между децата им. Наследниците им от предишните бракове не били съгласни с тяхната връзка и не желаели да възприемат новосъздаденото семейство. Но къде ли при повторията са цъфнали и вързали?

            Вчера Надежда Михайлова - Нейнски най-сетне напусна СДС. Решението си съобщи в отворено писмо до медиите и лидера на „Раковски“ 134 Емил Кабаиванов. Неусетно в съзнанието ми възникна картината на откачане на пилотирания модул от ракетата носител. Кадър, излъчван многократно по „Дискавъри” и подобните „ченали”. В конкретния случай, изгарящата в атмосферата степен на ракетата е изпадналия в тази ситуация СДС. А Надежда е изстреляната в модула към Европарламента. Съвсем логично, след високопарната и лицемерна тирада за напускаането, в края на писмото е фразата:

            „Не аз напускам СДС. С днешното решение СДС ме напусна. Но оставам като евродепутат на Синята коалиция в Европарламента”

            А защо не напусне и Европарламента?

          Започва поредния предизборен маскарад. Новите костюми и маски се изготвят вече скоростно. Но, под тях ще се крият същите измамни мутри и муцуни, или вече техните преки наследници.

Както виждаме, нашите управляващи не са образец дори на елементарен морал. Но кой съм аз да се габаркам с едната ни НАДЕЖДА? Прашинка... Но, попадаща в очите на хората, ще ги накара да ги разтъркат и да провидят реалността!

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

А защо дъвчем политиците ашладисани от ДС в партията `и СДС?
Нима в другите пост комунистически партии е по-различно?
Коя политическа партия у нас е по-различна по състава, действие и търговски практики от сДС?

25 години се плъзгаме по повърхността, правим се , че не забелязваме истинската причина за всичко случващо се у нас.
Нима не знаем коя е?
Нима няма да отбележим, че конвергенцията на комунизма бе извършен от висшия елит от гаулайтерите на ЦК и еничарите от ДС?
Ако тази връзка беше посочена в материала ти щях да ръкопляскам, но не е?!!!
Защо?
Трябва ли да казваме - всички са маскари, но онези, които не ни харесват са по и най-маскари? Е, всеки си има основание да го прави или не, ама нали все пак - криво да седим и право да съдим - е по-за предпочитане от обясняване на отвращенията си?

Въпросът съвсем не е в габаркането, а в простия факт, че не можем да разделяме злото от доброто и зад опитите си за обективизъм, скриваме безпомощността си да вървим напред.

Не, приятелю, отдавна не псувам ...

Палеца надолу е от мен!

защо ме връщаш в тоя лъжлив, брутален до болка и отвращение свят...
наситихме се на измамната му красота, на лъжливите думи и обещания за светло бъдеще...
да...ама не, тази ли Надежда беше казала... нахранете журналистите, за да млъкнат..

затова няма да се уморя да повтарям... всички са маскари...
до раждането на новия Левски...

Гнусна статийка.

Левски е човек на делото. Май всички сме от първата категория. За това сме на този хал...

Живеем в гнусно време, с гнусни порядки и гнусен морал...

Защото, включително и радетелите за истинска демокрация сме от прекараната и измамена страна. В България никога не е имало истински комунисти, както и сега истински демократи...

което преминава между редовете...
Да, думата Надежда има друг смисъл,
в живота е и хубав символ, мисля, че добре
се вписва като контраст, противопоставяне
на истинските стойности на идеите
в нашето объркано време...
Погледите ни винаги са отправени към Левски,
но често се питаме дали сме достойни
и дали би ни разбрал сега...
А може да бъде и различно - много зависи от
самите нас ... никога не е късно ...
Поздрави !

Защото както ме е засърбял, мога ди си позволя и попържни, каквито се използват само в ъндерграунда, който познавам отлично!

А истината почти винаги е болезнена.

Такава ни е и политиката. Така е Фактчето ми...