Преди три дни медиите възвестиха вълнуващата вест, че руската столица Москва, известна с олигархичните си „гета” и шикозни бутици, може да се похвали, че е града с най-много, цели 76 доларови милиардери спрямо 70 в Ню Йорк и 54 в Хонг-Конг, съобщи британският в. "Телеграф". Лондон е на пето място с 40 милиардери, отстъпвайки четвъртата позиция на Пекин, където са все още само 41. И можем вече гордо да възкликнем:
„Москва, Москва!
Ти ярко пак пламтиш,
ти пак туптиш!
Ти пак си огнено сърце
и с ясна пурпурна усмивка бдиш
над братски стиснати ръце...”
Доживяхме Москва пак да води света! Естествено, Христо Смирненски ще се обърне в гроба си, ако разбере повода за поредния ни възторг от трагикомичния епилог на комунистическото верою. Но, до тук с шегата по повод на изключително сериозни и от фундаментално значение за света факти. Процеса на възникване и нарастване на тези колосални богатства се наблюдава и в традиционните капиталистически държави и в новопокръстените като такива бивши соц.страни и в уж комунистическия Китай. Но от къде тръгва всичко това?
Думата либерализъм отдавна е загубила всякакво обаяние, макар да произлиза от прекрасната дума „свобода”. Поради това, че е насочена преди всичко към личността и индивидуалността на човека, тя е по-ценна за малцинството на просветените, отколкото за мнозинството от хората. Либерализмът не е тържествувал в социалните и политическите революции, защото в тях се надигат масите. А масите тръгват с патоса на равенството, а не на свободата. Революциите напълно съвместяват равенството със свободата. Но се оказа, че равенството донесе най-страшната тирания, тази на комунизма. Установи деспотично управление при обществени отношения на равенство.
Либерализмът породи също демокрация на равенството. Волята за свобода породи либералната идеология. Докато социалистическата идеология бе породена от необходимостта за осигуряване на насъщния хляб и удоволетворяване на елементарните жизнени потребности. Несъстоятелността на т.н. икономически либерализъм е вече напълно изяснена. Кризата, която тресе света е поредно доказателство за това. Около него се създаде атмосфера на непоносимост. Вярата в идеала на либерализма е вече невъзможна. Вече никой не вярва в относителната полезност на конституционализма и парламентаризма. Парламентаризма навсякъде по света преживява сериозна криза. А у нас доверието към парламента е едва 6 %. Отдавна съществува криза в демократичната идеология. Защото количеството не може да произведе качество. Обществото се е разпаднало на атоми и не може да се обедини механично, чрез преброяване на гласове, част от тях мъртви, или недействителни и да се връчи на някакво формално партийно мнозинство. Волята на народа е качество, което не може да бъде добито от количествени комбинации. Тъкмо когато демокрацията провъзгласява върховенството на волята на народа се оказва, че тази воля липсва, че тя е мъртва. Демократичният парламент е арена на борба на интереси и власт. В него е невъзможно да се чуе гласът на народа. Той се чува само в изключителни моменти и чрез изключителни хора. Преброяването на гласовете, зависещо от манипулации и случайности не говори нищо за качеството на народната воля. Всеобщото избирателно право, което е станало безпрекословна догма е напълно механичен, количествен и отвлечен принцип. То не разпознава отделните хора, дори и отделните социални групи. То нехае за качествения отбор. Гласът на академика е равен на този на неграмотния. На социално и икономически ангажирания, на този на хулигана и безделника. От къде тогава идва увереността, че по този начин може да се стигне до висококачествено общество. Това е хипноза на идеята за равенство, от която се възползват недобросъвестните политически играчи. Основаното на измамно равенство всеобщо избирателно право е отрицание на човека, като индивид.
Всеки човек, взет по отделно има свой ценз, свои качествени постижения. Принципа на ценза е истинския и човешки справедлив принцип, защото е качествен, а не количествен. Има групови качества на хората, които са установени. Това са образованието, обществения и културен опит, авторитет и приемственост от обществото. Цензът по същество е духовна категория, но тя има и материални измерители. Общественият опит и приемственост притежават ценност, която не може да бъде пренебрегвана, както и купена. Някои вече се досещат, че народа не е тълпа, количествена маса, а сложна съвкупност с качествена диференциация. Свидетели сме вече, че демокрацията в крайния си израз започва да отрича правата на частния живот. Тя проявява тенденция да превърне целия човешки живот в публичен. Вече е много трудно да се укрием от всепроникващата и безгранична в своите претенции демокрация. Фактите са вече неизброими. Специални разузнавателни средства, медиен и институционален контрол, роботизиране на обществото и контрол чрез образованието от най-ранна възраст и то с механизмите и средствата, които ние самите сме им предоставили. Тя нахлува в нашите жилища, прониква в мислите и чувствата ни. Тя иска да превърне човека в изключително обществено същество, чрез медийните си и други въздействия. Стилът на живота върви към унифициране. Познато нали? Както от преди четвърт век при социализма. Демокрацията не търпи усамотение на индивида, не оставя място за съзерцание и е враждебна на творческото дръзновение, както и на високата култура. Тя се стреми да понижи нивото на културата, да намали качеството и, за сметка на количеството и опошляването. С пренебрежение към висшата култура, отричане на великите хора и гениите и се бори срещу прерогативите на творческите личности. На масовата култура и на масмедиите се възлагат само вулгарни и опростачващи задачи. Идеалите на демокрацията са еснафски и са насочени към принизяване на широките маси. Тази воля за обезличаване на хората би желала да премахне всички качествени разлики в обществото. Но това е непостижимо. Качествата на народа не могат да бъдат окончателно заличени и унищожени. И това е най-горчивата истина за тиранията на демокрацията. Кризата й не е само политическа, но преди всичко духовна.
Социализма, като идея и по произход е буржоазен до самите си корени. Той свързва произхода си с класата, породена от капитализма, а именно с пролетариата. Идеолозите на социализма си въобразиха, че тази класа може да стане класа – месия и ръководител на цялото общество. Действително положението на тази класа беше бедствено и предизвикващо съчувствие. Но тя бе принизена от нищетата, отровена от завист, злоба и отмъстителност към тези, довели я в това състояние. Налага се да се признае, че много от греховете на пролетариата са реакция от отношението на буржоазията към него. Социализма бе създаден като идеология от висшия културен слой на буржоазията. Той навлезе в света като идея, зародила се сред буржоазията за решаване на социалните противоречия и преодоляване на натрупаните неправди. Социалистическото движение бе поставено на основите на класовата борба, а не на класово сътрудничество и взаимодействие. Нравствения патос на социализма породи съзнанието, че социалната неправда, бедността и страданията идват главно от злата воля на господстващите имотни класи. Научния социализъм учеше, че цялата социална структура на обществото с класовите различия и неравенства се определя от състоянието на производителните сили, от степента на победата над природата, или от добитите материални блага. След победата на социалистическата революция се оказа, че национализацията и експроприацията на имотните класи, не можа да промени съществено положението на огромната част от народните маси. За обогатяването им и повишаване на имотното им състояние бе необходима не само експроприацията на привилигированото малцинство, но също и нарастване на производителността на труда и развитие на материалните производителни сили.
Скокът от царството на необходимостта в царството на свободата, както учеха Маркс и Енгелс, всъщност не се състоя. И ако социализма бе наложен за продължително време, то бе за това, че бе не само наука, но и вяра, прегърната от широките народни слоеве. Но се оказа, че с щикове и оръдия не могат да бъдат дълготрайно променени обществените отношения и да бъде създаден нов обществен строй. Това е валидно също и за социалните контрареволюции. По тази причина бе установен продължителен паритет. Но както всяка крепост и социализма рухна, предаден отвътре и под напора на вътрешните противоречия и външния натиск. И се получи нещо странно. За поразително кратко време се осъществи диференцияцията в обществото, съпроводена с колосално източване на ресурса на изграденото с общи усилия материално богатство. В ръцете на съмнителни субекти, произхождащи от бившата номенклатура, зад които стоят неидентифицирани кръгове, попаднаха материалните и финансови ресурси на цели държави. Докато на Запад този процес е продължавал столетия, сега се осъществи само за едно-две десетилетия, като по мащаби надмина концентрацията на капитала дори в класическите капиталистически държави. По данни на „Форбс” в ръцете на 400 милиардери е съсредоточено богатство, еквивалентно на материалното състояние на три милиарда души. Личното богатство на някои от тях надхвърля ресурса на цели държави. На дело е осъществена конвергенцията на двете системи и е безразлично в коя държава живее обикновенния човек. Навсякъде е обект на експлоатация и e източник за обогатяване на олигархията, станала по същество недосегаема. Разликата е само в интензивността на този процес.
Но, както сочи досегашния ход на историята, общественото развитие е на принципа на махалото. След възхода на дясното, е ред отново на движение в ляво. Вопиющото материално неравенство повдига градуса на недоволството до температурата на кипене. Тепърва предстоят огромни социални и политически трусове, като тътена им предвещава нова революция.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani. blog.bg.
Досега беше - "Лява ръка - десен джоб". А трябва да е - Всяка ръка да си знае своя джоб. Не съм особен оптимист обществото ни да се справи с крадливия ни "елит". По всяка вероятност ще има известно отпускане на хватката, но до кога ли? Всъщност ситуацията в глобален мащаб е наистина страшна и ужасно мирише на война и кръв и за насочване вниманието към външен или "различен" враг...
Основополагащ принцип на капитализма е: "Печели, но остави и за другите". А на север са значително по-почтенни, за това и данъците там са високи и почти не крадат.
Когато в България се въздигна през 19 и 20в., тя беше в "режим на икономически либерализъм". Интересно къде сега у нас, а и по света виждате либерализъм. У нас бизнесът(и обикновения човек) е смачкан и априори виновен, всякакви чиновници могат да го правят на маймуна. Остава му да бъде андрешко или да прави революция.
На 3 март във Варна имаше 70 000 шествие, неорганизирано от никого, практически без никаква охрана. Този народ извървя 10км. без абсолютно никакви ексцесии. Ето това е почтен и мъдър народ!
Не плюйте по нашият народ просто така, по псевдоинтелигенски навик.
06.03.2013 14:45
Когато в България се въздигна през 19 и 20в., тя беше в "режим на икономически либерализъм". Интересно къде сега у нас, а и по света виждате либерализъм. У нас бизнесът(и обикновения човек) е смачкан и априори виновен, всякакви чиновници могат да го правят на маймуна. Остава му да бъде андрешко или да прави революция.
На 3 март във Варна имаше 70 000 шествие, неорганизирано от никого, практически без никаква охрана. Този народ извървя 10км. без абсолютно никакви ексцесии. Ето това е почтен и мъдър народ!
Не плюйте по нашият народ просто така, по псевдоинтелигенски навик.
Последното, което ми иде на ум е да плюя по народа си. Ако си направите труда да прочетете и нещо друго в блога ми, ще се уверите че грешите. Аз самия съм от Варна и съм участник и свидетел на ставащото. А това, че под повърхността се крие реалността не е никакво псевдоинтелектуално упражнение...
само дето със всеки мах и времето ни
по-малко изтича...
само дето със всеки мах и времето ни
по-малко изтича...
В нея участват цели поколения. А поредното недоволство е умишлено провокирано, за да се осъществи сценарий за пренареждане на политическата сцена...
