Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2013 21:14 - СВОБОДАТА ДА СИ РОБ
Автор: djani Категория: Политика   
Прочетен: 6480 Коментари: 14 Гласове:
18

Последна промяна: 06.03.2015 09:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   СВОБОДАТА ДА СИ РОБ

 image

   

            Всеизвестна е телевизионната реклама „Свободата Санчо...” в която прегладнелия хидалго припада пред блюдото с рекламирания салам с надпис „КФМ”. Всъщност свободата да избираш желания вид салам е неограничена, стига да можеш да си го позволиш. Рекламната профанация на прочутия със своята поучителност монолог на Дон Кихот ни кара да потърсим оригинала, а той е:

      „Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай, за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат.

Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш. Парченце по парченце. Отваряй си очите да не ги изпускаш! Не се лакоми за цялата наведнъж – цялата само с бой се взема, а боят е лошо нещо, никога не знаеш как ще свърши, какво ще спечелиш. Най-често тия, задните, прибират печалбата и я заключват и ти пак парче по парче оттук оттам…

Та пак ти казвам, Санчо, отваряй си очите! Било зорлем да измъкнеш някое парченце свобода, било да чукнеш през пръстите някой забравил се свободолюбец…”

             Свободата и равенството, „гарантирани ни” чрез всеобщото избирателно право, чрез парламента и парламентарния ни живот са само подстъпи и в най-добрия случай са прeлюдия към тях. Но родната ни парламентарна политика е проникната от лъжа. Стремежът да се получат  възможно повече гласове се превръща в самоцел. Напълно се пренебрегва онова, на което следва да се служи – идеи, програми, политики, в името на всеобщото благо. По този начин властта като цяло и нейното упражняване се превръщат в цел за партиите и политиците, а всички обещания и конкретни действия стават техни средства в името на получаване властта за самите себе си. Властолюбието на постигналите властта е похот и тя е греховна като всяка друга. Политиката у нас е лъжа, заблуда и фикция и единственото реално в нея е упражняването на властта като самоцел.

Но, кой ни управлява? На този „демократичен” фон е измамната идеализация и натрапване от медиите на културния ни и политически елит. Самодоволството и самопревъзнасянето му е егоизъм, гнуслива самоизолация от тези, които са ги издигнали и липса на призвание да се служи. Няма нищо по-противно от презрението към народните маси, проявено от ония, които се самовеличаят, че са елит. Всъщност той се оказа сборище от индивиди на груповия „аристократизъм” на една парвенюшка върхушка. Истинския аристократизъм е този на личността, на великите хора, културни и научни гении, които винаги осъзнават дълга си да служат на народа и са способни не само да възхождат, но и да низхождат в общуването с народа си. Но колко далеч от това ниво на съзнание е нашият управленски и културен елит. Който е всъщност марионетка в театъра на абсурда, организиран от задкулисните играчи и където робува на съблазните на собствеността и парите.

Царството на парите е нереално и понякога нетрайно, а в това на банковите отчети и счетоводните книги става напълно неясно кой е собственика и на какво е собственик. Сегашната финансова криза в Кипър е най-актуално напомняне за този факт. Оказава се, че тълпящите се пред банките притежатели на влогове, включително и милионери, не са в състояние да се разпореждат със своите пари. Човек все повече преминава от реална към фиктивна действителност. Ужасът в царството на парите е двоен. Властта на парите не само обижда бедния и нямащия, но потапя съществуването ни във фикцията на виртуалните пари и богатство. Със собствеността не стават порядъчни неща и това е видно от неловкостта и криенето на погледа, когато става дума за нея и парите на богатите и особено, когато дойде ред за  реалното им обявяване и данъчно облагане.

Несправедливо е може би, че мислим за богатите, като за изключително користни и егоистични хора. Някои от тях може дори да водят аскетичен начин на живот, без лични наслади и удобства. Погрешно е да се каже, че винаги живота им е щастлив. Мъдреците от всички епохи са твърдели, че богатството и парите не създават щастие. По важното е, че богатия също е роб на парите и собствеността си, но прави и другите роби на тях. Самият той може да е добродетелен и да спазва моралните норми. Но господството и властта на парите го деморализират. Всъщност всяка господстваща класа и социална прослойка се деморализира. А най-много деморализира господството, което е основано на богатството.

Наивно е да си мисли, че буржоата по природа и същност може да бъде победен и унищожен единствено чрез промяна на социалния строй. От капиталистически в социалистически и дори комунистически. Този човешки тип е вечен, жизнен и по чуден начин се трансформира и приспособява към новите условия във времето. Какъв по-убедителен пример от Китай! Капиталиста може да стане комунист и комунистът капиталист. Всички станахме свидетели на тази считана за невъзможна трансформация и в нашата страна. Това е въпрос на душевна, а не на социална нагласа. Но от тук не следва, че социалната структура не подлежи на промени. Не бива да да се вярва, че социалната структура и политически строй създават нов човек. Социализмът и комунизмът  могат да осъществят справедливо и изравняващо разпределение, дори на буржоазен принцип. И това се осъществява в редица страни. Капитализма обича да говори, че светът загива и свършва, когато собствеността му е несигурна и застрашена и се вижда краят на икономическото му могъщество, когато работниците искат промяна на положението си. Но това е само реторика. Капитализма вярва в безкрайността на своето властване и мрази всеки, който му напомня за настъпващия край. Но капиталиста като индивид си остава човешка личност, макар и грешна. Погрешно е да го смятаме като враг, подлежащ на физическо унищожение. Това правят тези, които искат да заемат неговото място и да се превърнат в нови капиталисти, или в социалистически новобогаташи. Необходимо е да се борим с господството на капитализма и експлоататорския му дух, но без да се изпада в излишна жестокост.

Свидетели сме на масов бунт и в нашата страна. Участващите в него считат, че са свободни в бунта, но това е самозаблуда. Те стават често роби на тъмни стихии и са водени от елементарни инстинкти и реакции. Там няма място за личността и индивидуалността, там господства безличието на масата. В бунта и революцията народа е стихия, като пожар и наводнение. И напразно тези, които го ръководят си въобразяват,  че го създават, ръководят и управляват. Именно тогава изплуват всички потиснати първични чувства на злоба, завист, разрушение и мъст.

Във всички времена низшите, угнетените, трудещи се обществени класи са възставали, несъгласни да търпят повече робството и унижението. Отхвърляли са установения йерархичен ред, който е изглеждал вечен. Чрез революцията човек иска да се освобиди от робството на държавата, господстващата класа и старите идоли. Но тутакси си създава нови идоли, нови измамни идеали и попада под нова тирания. Не напразно Херцен е призовавал за „борба на свободния човек с освободителите на човечеството”. Това означава, че е бил напълно освободен от революционния мит, като е искал да остане напълно свободен човек.

            Свободата на личността е дълг, изпълнение на призвание, реализация на идеята за човека, като такъв. Човек е длъжен да бъде свободен, не бива да допуска да бъде превърнат в роб, защото е задължен да бъде човек. Но той  често е съгласен да бъде роб и претендира за правото на робство, приемащо различни форми през времето. Парадоксално, но робството е норма, изисквана от самите нас. Намиращия се в робство, често не го забелязва и в повечето случаи дори го обича. Предпочита друг да мисли и действа вместо него и се примирява с подчиненото си положение. Но той се стреми и към освобождение. Погрешно е да се мисли, че средностатистическия човек обича свободата, и че тя е нещо леко. Любовта към свободата, стремежът към освобождение показват определена човешка висота, свидетелстват, че вътрешно той е престанал да бъде роб.  Свободата е нещо трудно и е по-леко да останеш под робство. Свободата не е декларацията за правата на човека. Тя е декларация за задълженията му, за дълга да бъде личност и да проявява сила на характера, като личност. Не бива да се отказваме от своята личност. Допустимо е да се откажем понякога от живота, но не и от достойнството и свободата, която е неделима от достойнството на личността. А с какво настървение, самодоволни „експерти” се опитват да обвинят по медиите в невменяемост, самоубилите се в знак на протест и пълна безизходица. Хора, предпочели да запазят достойнството си, вместо да влачат робско съществуване. Човешката личност е свързана със съзнанието за призвание, независимо от дарбите си. Призвана е да слуша вътрешния си глас за справедливост. В същността си личността е непокорна и непослушна. Тя е съпротива и непрекъсваем творчески акт. Робската покорност е мерзост и характера я отхвърля. Великите хора винаги са слушали предимно вътрешния си глас.

            Бунта и революцията имат своя смисъл и са важен момент в съдбата на народа. Те са социален опит, в който хората се обединяват и обогатяват духовно. Определена форма на робство се унищожава. Това дава възможност на нов слой от народа да прояви своята историческа активност, снемат се оковите, които са сдържали активността и енергията му.  Но в бунта и революцията не се създава нов човек. За съжаления тя обслужва масовия човек, който въобще не желае изменение на структурата на съзнанието си, не желае нов дух, не става по различен човек и не желае реална победа над робството.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg           

 




Гласувай:
19


Вълнообразно


1. saadi - Надявам се и други да прочетат този постинг .
22.03.2013 21:35
Не бих понесъл мисълта , аз да съм единственият прекарал се .
цитирай
2. djani - Наистина е голямо прекарване,
23.03.2013 08:55
saadi написа:
Не бих понесъл мисълта , аз да съм единственият прекарал се .

Да разбереш в края на краищата робската си същност. Но, и какво има дълбоко заровено под нея, което може да я победи...
цитирай
3. saadi - Ние сме роби преди всичко на собствените си страхове ,
23.03.2013 12:46
мечти , надежди , убеждения и нужди .
Това е личен , вътрешен емоционално-психологически проблем , с който живеем до края на дните си и така и не успяваме никога да разрешим .
Безсмислено е да го вкарваш в политико-социални и идеологически рамки , защото издигането на лозунги не би могло да промени нищо . Просто поредната шепа украсени , но ненужни слова , разпилени по вятъра ...
цитирай
4. djani - Понеже се кичиш с аватара Саади,
23.03.2013 13:32
saadi написа:
мечти , надежди , убеждения и нужди .
Това е личен , вътрешен емоционално-психологически проблем , с който живеем до края на дните си и така и не успяваме никога да разрешим .
Безсмислено е да го вкарваш в политико-социални и идеологически рамки , защото издигането на лозунги не би могло да промени нищо . Просто поредната шепа украсени , но ненужни слова , разпилени по вятъра ...


"Магаре учел да приказва някакъв глупак
и много труд положил от зори до мрак.
Мъдрецът казал: "За какво се трудиш ти, човече?
За подбив и за смях си станал вече.
Животното не ще продума - то личи, -
ти по-добре от него на мълчание се научи!"

Та аз съм този глупак, който се мъчи всуе да накара магаретата да мислят...
цитирай
5. coacoa11 - Ех, какво ни остава тогава - всички ...
23.03.2013 15:01
Ех, какво ни остава тогава - всички масово да изгорим, за да запазим достойнството си ли? И нов Батак да си направим, няма да се спасим от робството.
Ако след всеки самозапалил се, живите биват спасени, би имало смисъл. Но живите пак си остават в същото положение, та затова самозапалването ми се струва пълна глупост или невменяемост в момент на силна емоция.
цитирай
6. rvmarkov - Джани, аз пък го виждам така. Продължавай!
23.03.2013 16:30
djani написа:
Та аз съм този глупак, който се мъчи всуе да накара магаретата да мислят...


"Повечето от важните неща в света са постигнати от хора, които са продължавали да опитват, дори когато всичко е изглеждало безнадеждно."

Дейл Карнеги
цитирай
7. mileidi46 - Разбираш ли сега..защо съм отвратена?
23.03.2013 17:19
Защо съм злобна ..
Ех,Българио,Българио...(казваше един селянин,върнал се ,,у дома"след 40 годишно емигранство някъде по Америката,още по татово време..))...да ти е..а децата!
Имаше впредвид хората..
отново сме си там...на кота нула..
цитирай
8. djani - Ех, жабче, трудно се скача над нивото на блатото, което обитаваме...
23.03.2013 17:35
coacoa11 написа:
Ех, какво ни остава тогава - всички масово да изгорим, за да запазим достойнството си ли? И нов Батак да си направим, няма да се спасим от робството.
Ако след всеки самозапалил се, живите биват спасени, би имало смисъл. Но живите пак си остават в същото положение, та затова самозапалването ми се струва пълна глупост или невменяемост в момент на силна емоция.

Присъствието на место, където се разиграла подобна трагедия е като декор, който обяснява всичко. Не е препоръчително, но е поучително!!!
цитирай
9. djani - Такъв съм си
23.03.2013 17:49
rvmarkov написа:
djani написа:
Та аз съм този глупак, който се мъчи всуе да накара магаретата да мислят...


"Повечето от важните неща в света са постигнати от хора, които са продължавали да опитват, дори когато всичко е изглеждало безнадеждно."

Дейл Карнеги


Дебела, макар и побеляла глава...
цитирай
10. djani - Ето я и бунтарката на блога. Скучно е без ругатните ти към "елита"...
23.03.2013 17:58
mileidi46 написа:
Защо съм злобна ..
Ех,Българио,Българио...(казваше един селянин,върнал се ,,у дома"след 40 годишно емигранство някъде по Америката,още по татово време..))...да ти е..а децата!
Имаше впредвид хората..
отново сме си там...на кота нула..

Продължаваш по своя си начин да буйстваш в блога, в името на правдата. Поздрави!
цитирай
11. saadi - Джани , чувал ли си за качеството на материята да се съпротивлява срещу приложена върху й сила ?
23.03.2013 19:54
Нарича се инертност .
Колкото повече дърпаш едно магаре в дадена посока , толкова повече то ще се опъва в противоположната посока . Това е естественото състояние на магарето и нито социализъм , нито капитализъм , нито родово-общинен строй могат да го променят . Могат да го подтиснат , да го забавят , но не и да го променят .
И с хората е същото . Вземи един Човек , направи го роб или господар , дай му умения или пък знания - вътре в себе си той винаги ще се съпротивлява срещу настоящото си положение . Животът е една безкрайна неудовлетвореност .

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Ей , селяндури , да ви е..а децата !"

бунтарката mileidi46 към феновете на Ювентус
цитирай
12. djani - Както е казал Джон Ст. Мил :
24.03.2013 08:47
saadi написа:
НарСъгласен. Нарича се инертност .
Колкото повече дърпаш едно магаре в дадена посока , толкова повече то ще се опъва в противоположната посока . Това е естественото състояние на магарето и нито социализъм , нито капитализъм , нито родово-общинен строй могат да го променят . Могат да го подтиснат , да го забавят , но не и да го променят .
И с хората е същото . Вземи един Човек , направи го роб или господар , дай му умения или пък знания - вътре в себе си той винаги ще се съпротивлява срещу настоящото си положение . Животът е една безкрайна неудовлетвореност .

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Ей , селяндури , да ви е..а децата !"

бунтарката mileidi46 към феновете на Ювентус


"По добре недоволен човек, отколкото доволна свиня". Но поне да знаем от какво сме недоволни. Вътрешната неудоволетвореност е творческа и съзидателна. От доволния не очаквай много...
цитирай
13. injir - , , По-добре недоволен човек, от...
24.03.2013 23:28
,,По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня.,,
Алеко Константинов
цитирай
14. mariniki - да се бориш за свободата е едно...
25.03.2013 19:21
да я получиш е друго...
а трето и четвърто е... да я почувстваш
и изживееш...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3244129
Постинги: 925
Коментари: 3370
Гласове: 4678
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031