Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2013 11:12 - ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ
Автор: djani Категория: Политика   
Прочетен: 4569 Коментари: 4 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИ  КАПИТАЛИЗЪМ

 

 

 
 „Общество, което е основано на страх, апатия и омраза, поражда система, която в основата си засяга самото щастие на човека. Това потиска индивидуалното развитие и го държи в един цикличен поведенчески модел на високомерие и малоценност в едно класово общество, базирано на лъжливи идеали”.

 

 

                                                                            Марк  Цимерман 

 

Като отделен индивид, човекът е самотен и безпомощен. Заради сигурността си е съгласен да се откаже от своята личност, за да заживее в колектив и общество. От първобитните кланове до съвременните общества, във взаимодействие на индивиди. Принадлежим на различни социални групировки – семейството, професията, съсловието, класата, националността, държавата и т.н. Ставаме функционална част на колектива и се разтваряме в него. А колективизмът винаги е авторитарен. В него управлаващите кръгове, партиите и подчинените им медии парализират съзнанието на личността, като я  подчиняват на колективните емоции и мисли. При това масовите емоции могат да предизвикат жестокост и кръвожадност, но също така великодушие  и жертвоготовност. В колектива човек изгубва чувството си за страх и често, неусетно се превръща в оръдие на крайни форми на тоталитаризъм. Ляв или десен, комунистически, или фашистки. Тези крайни форми на отказване на индивида от лично съзнание и съвест се превръщат в тирания на колектива. Когато обвиняват работника в неразбиране на демократичните ценности забравят, че изолирания като индивид работник е напълно безпомощен и смазан. Но членувайки в  автентични, а не фалшиви професионални съюзи, или социалистическа партия, той става сила и може да се бори за подобряване на положението си. Социализацията на обществото е нужна, за да се защити личността на работника и на трудещите се маси. Такава е логиката на справедливата организация на обществото.

Човекът не е затворена в себе си личност. Той винаги излъчва социални импулси. Всеки социален акт, насочен към обществото е същевременно и личен акт. Социалните и управленчески актове на ръководителите на държавата, лидера на партията, или собственика на фирмата са и лични актове, за които те носят отговорност. Не може да бъдеш деспот и експлоататор и същевременно да се представяш за добър, или просто човечен в личния си и обществен живот. Престъпленията, извършвани в името на колектива, или обществото, отъждествявайки се с тях са лични престъпления. Може би именно това не искат да разберат в заслеплението си, омръзналите на цялото ни общество лидери на прехода. Довели в своята престъпна съвкупност и последователност в действията си до сегашната икономическа и политическа безизходица.

Социалният живот има две цели – да се намалят човешките страдания, бедността и униженията и да се създават положителни ценности – материални и духовни. Противниците на социализма твърдят, че той е утопия и противоречи на човешката природа. Ту се признава, че може би е хубава, благородна мечта, но не е осъществим, ту се представя като отвратително робство. Но социализма не е утопия. Той е сурова реалност, временно отстъпил позиции и властващ в голяма част от света.

Ако говорим за провалила се социална и икономическа утопия, това е неолиберализма, който все повече се превръща в мръсна дума в съзнанието на милиони потърпевши от разрушителната му стихия. Предизвикал небивало социално неравенство, концентрация на огромни богатства в малцина, безработица, мизерия и перманентни, безконечни икономически кризи. Докарал на прага на банкрута държави като Исландия, Кипър, Гърция, Испания, Италия, че дори и Франция. САЩ, отдавна са на ръба на бездната, с огромния си финансов дефицит и задлъжнялост и само военната им мощ все още ги крепи. Напълно несъстоятелен е аргументът, че социализма е неосъществим, тъй като предполагал нравствена извисеност, каквато хората не притежават. Вярното е, че социализма ще се осъществи отново, защото е необходима организация на обществото, която да направи невъзможен прекомерен гнет на човек от човека, какъвто е в момента. Свидетели сме, че либералната икономика, разчитаща на егоизма на интереса, се срутва пред очите ни. Не може да се очаква, че силния ще престане да изтезава и експлоатира слабия. Социално слабия трябва да се подържа от актове, променящи структурата на обществото. Въпреки гръмките лозунги и големите очаквания, върхушката на социалистическото общество компрометира идеалите му. Това и ожесточеното противопоставяне от страна на капиталистическото обкръжение породи провала в тогавашния му вид. Но социалната и икономическата страна на социализма  е справедлива. В този смисъл е дори проекция на християнски добродетели и морал. Социализма може и да не е задължително колективизъм. Съществува и вариант за персонален такъв, носочен към конкретната личност.

Обвиняват социалистическото работническо движение, че е материалистично. Това означава, че следва да се решават елементарните въпроси на човешкото оцеляване и съществуване. Да не се допуска третирането на човека като вещ и стока. Можем ли да се примирим с капиталистическата йерархия на ценностите, с оценката на човека, според това какво притежава и какво положение заема в обществото? С това да бъде възприеман само като работник, в определено работно място в цикъла на производствота. Капитализмът е не само обида и гнет за безимотните, но и за човешката личност, като такава. Задълбочаващата се пролетаризация и лумпенизация на обществото води до отчуждение и ограбване на човешката личност.

Светогледа на капиталиста не допуска друга мотивация на труда, освен личния интерес. Работниците се трудят продуктивно и дисциплинирано под заплахата, че ще загубят работата си и ще обрекат на глад себе си и семействата си. Личната инициатива на работника съвсем не е тъждествена с тази на работодателя, владеещ средствата за производство. Именно за това инициатор и ръководител на предприятието, фирмата, офиса става специалиста. Всъщност между класическия работник и собственика отдавна е посредник фигурата на мениджъра, упълномощен срещу несравнимо по-високо възнаграждение да управлява чужда собственост и реалния производствен процес. Той става водещ субект в икономиката, въпреки че не владее собствеността. Независимо от специфичното си образование и ръководни умения, заедно с квалифицираните работници и служители с висше образование, дори във високотехнологични отрасли, в определени кризисни моменти и те са заплашени от участта да се намерят на улицата.

А ролята на синдикатите е по-жалка и от тази на бившите социалистически профсъюзи. „Демократична” и напълно безгласна декорация на формалните права на трудещите си. С ръководства от колаборационисти, които са постоянен декор, с пура и чаша уиски в ръка на лъскавите, баровски партита. Станали част от продажния елит и продаващи за жълти стотинки интересите на членовете си. Не успели да спечелят нито един сериозен трудов конфликт, или да организират дори една общонационална стачка в подкрепа на исканията за справедливо заплащане, или срещу закриването на предприятия и цели отрасли. Пеещи с „противниците” си в единния хор с водевилното име „Тристранка”...

Неравенството, несправедливостта и униженията създадоха илюзии в съзнанието на угнетените за привлекателност на социалистическата власт. За нейната принципност и дълговечност. Всъщност последващото развитие доведе до конвергенция на двете общества, най-вече на техните елити. Така се роди съвременното ни общество, което е капиталистическо, но управлявано задкулисно от бившата соцноменклатурна прослойка и наследниците и. Въпреки неискреността и фалша на управляващите, които отричат съществуването на класи в съвременното ни общество, те съществуват напълно реално. Заменянето на думата „капиталист” с „работодател” не променя същността на нещата. И борбата помежду им ще става все по-остра и отчаяна и от двете страни. С лицемерни медийни похвати и превземане с материални придобивки на върхушката на синдикатите се стремят да я прекратят, но това е до време.

В обществото винаги ще има качествено различни групи, свързани с професиите, призванията, таланта, културата, но в това няма нищо класово. Нормално е в него да съществуват качествени различия и е недопустимо равняването с най-ниското. Така може да се стигне до господство на сганта, която не е народа. Въздигането и на човека следва да е преди всичко духовно, а материално следва да има тенденция на относително изравняване. В капиталистическото общество, предимството да получиш образование е свързано с парично предимство, а не с интелектуална надареност. Решението на социалните въпроси за материална обезпеченост на хората означава гарантиране хляба на хората. Нетърпимо е да има изоставени хора, лишени от всякакви гаранции за съществуване, на фона на неприлично богатите. Няма икономически закони, налагащи икономическо безправие и нещастие за голямата част от хората. Социализирана следва да бъде единствено икономиката, особено при този огромен научно-технически прогрес, способен да осигури просперитет на цялото човечество. Но не и духовния живот, съзнанието и съвестта на хората. Досегашния опит показа, че само със спечелването на властта не се решава социалния въпрос. Осъществяването на справедливост предполага и принудителни социални актове и не може да бъде разрешен с демагогски лъжи.

Обществата отново са на кръстопът, осъзнавайки, че не може повече така. Властващия в момента неолиберален, капиталистически модел на развитие показа своята несъстоятелност. Все по-често, особено „на Запад“, когато става дума за протестни акции, не се говори за организации, а за движения. Класическите форми на организация, вече напълно приобщени от държавата, често успяват да яхнат вълната на недоволството, което наблюдаваме и в момента, но не я вдъхновяват. Партиите са все по-безлични. Синдикатите – все по-беззъби. „Неправителствените“ организации все по- „правителствени“. Дори техни представители стават и министри. Но масите не ги припознават като свои. Бихме могли да тълкуваме това като признак на осъзнаване на безсилието на всички форми на съпротива, интегрирани в държавността, ако не се наблюдаваха други, далеч по-значими явления. Трябва да се постави ясно основния въпрос - „държавата срещу обикновенните хора”, вместо въпросът за „съвестта” на отделните политици. Всичко това изостря ситуацията. Протестиращите го разберат и някои ще се отдръпнат. Други обаче ще прозрат, че това е единственият начин „народът да е суверен“, по значителни въпроси, засягащи самото му съществуване. Именно това е пътя, днешното стадо от апатични, затворени в себе си индивиди да се превърне в общество от задружни и свободни хора.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

  




Гласувай:
15
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. rvmarkov - Два цитата в подкрепа:
31.03.2013 14:03
"Всяко правителството се ражда с презумпцията, че съществува заради общите интереси."

и

"Трудът, разглеждан през призмата на простата теория за игрите, не е честна игра, и ако не е подкрепян по някакъв начин, реалните заплати ще останат на много ниски нива. Това е така, защото хората трябва да "работят за да ядат", докато бизнесът назначава само, когато може да направи желаната възвръщаемост от инвестициите.

Според мен приляга обществото да осигури на хората, които в действителност работят за да се издържат, произвеждайки реални стоки и услуги потребявани от болшинството, високо ниво на образование, здравеопазване, и други такива обществени услуги, както и да бъдат добре нахранени, обезпечени с жилища и облечени на нива, правщи ги горди членове на това общество."

Уорън Мозлър
цитирай
2. djani - Радвам се на интелектуалната Ви подкрепа!
31.03.2013 14:20
rvmarkov написа:
"Всяко правителството се ражда с презумпцията, че съществува заради общите интереси."

и

"Трудът, разглеждан през призмата на простата теория за игрите, не е честна игра, и ако не е подкрепян по някакъв начин, реалните заплати ще останат на много ниски нива. Това е така, защото хората трябва да "работят за да ядат", докато бизнесът назначава само, когато може да направи желаната възвръщаемост от инвестициите.

Според мен приляга обществото да осигури на хората, които в действителност работят за да се издържат, произвеждайки реални стоки и услуги потребявани от болшинството, високо ниво на образование, здравеопазване, и други такива обществени услуги, както и да бъдат добре нахранени, обезпечени с жилища и облечени на нива, правщи ги горди членове на това общество."

Уорън Мозлър


Считам, че тези мисли на авторитети, допълват написаното, което далеч не е изчерпателно, а само маркира някои основни положения от социалната ни действителност.
цитирай
3. rvmarkov - Говорейки за авторитети, което, трябва да се съгласим, е субективно понятие
31.03.2013 17:51
djani написа:
Считам, че тези мисли на авторитети, допълват написаното, което далеч не е изчерпателно, а само маркира някои основни положения от социалната ни действителност.


Явное е, че Уорън Мозлър е голям авторитет за мен, както и за доста други хора и го считам за един от най-будните, истински прогресивни американци на съвременността ни.

Факт е обаче, че той все още няма голяма популярност в американското общество, което от дълги години е подложено на ежедневни мозъчни промивки от страна на статуквото там. Когато това спре да бъде случая, нещата ще се променят към по-добро.


цитирай
4. mariniki - великолепно го е казал Марк Цимерман...
07.04.2013 15:18
а неравенството, несправедливостта и униженията винаги създадават илюзии
и надежди в съзнанието на угнетените... но всичкият ентусиазъм сякаш
се изпарява когато отново угнетените се почувстват излъгани...
доколкото знам, революциите не са пътят на прогреса...
поздравления, Джани...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2090053
Постинги: 430
Коментари: 2778
Гласове: 4170
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930