ХРИСТО БИСЕРОВ – ПРЕРОДЕНИЯТ ПАРГАЛЪ ИБРАХИМ ПАША
Твърд привърженик съм на реинкарнационната теория. Поради лични изживявания в света на езотериката и съкровенното човешко желание за форма на съществуване и след физическата смърт. Целта на кръговрата на душите в двата свята според нея е духовното усъвършенстване. Но има и такива души, които във всяко прераждане допускат същите грешки.
Мнозина следят с интерес сериала „Великолепния век”. Богат на интриги, емоции, източна мъдрост и поучителен, дори за днешните политици. Една от червените сюжетнти нишки е тази за верността и предателството. Независимо от интригите на коварната Хюррем, великия везир Ибрахим паша се радва на пълното доверие и приятелство на султан Сюлейман. Но тяхната близост е смъртоносна и обречена. Християнчето Тео израства от роб, до негов приятел и първи в империята, след султана. Това се дължи на множеството му качества, интелигентност и съответно обучение. Една от предпоставките за вековното могъщество и съществуване на османската империя е издигането на високи държавни постове в многонационалната държава на способни друговерци, приели исляма. Това е ставало чрез периодичното събиране на кръвен данък (девширме) на християнски момчета, използвани в еничарския корпус и в държавните служби. От тях се е изисквала безпрекословна преданост, като и най-малкото отклонение се е наказвало жестоко и безкомпромисно. Но, почти винаги високите държавни постове, създават в личностите, които ги заемат, чувство на изключителност и незаменимост, като забравят за факторите и тези, които са ги издигнали. Започват да работят за своя лична изгода и в даден момент пренебрегват тези, които са ги издигнали. Всъщност това е основната причина за низвергването им, като поводите те сами са си ги създали.
Подобна на вид, но в морален аспект е коренно различна ситуацията с нашенските политически дьонмета (обърнати, т.е. ренегати) – виж речника. Всъщност ренегатски е целия ни сегашен политически „елит”. Партийни номади и хамелиони са почти всички ръководства и членска маса (ако има такава) на настоящите партии. Основата на „идейната” им убеденост е келепира, както би се изразил Алеко. Като се почне от прамайката БКП и се стигне до новородените и внучета.
Не напразно употребих горната дума, тъй като турците я произнасят с особено презрение, дори омерзение. Което не пречи подобни индивиди да се ползват, естествено за черната и мръсна работа. Подобно на Ибрахим паша, хитрото провинциално адвокатче Бисеров, направи може би и за собствено учудване главоломна кариера. Някои определят хитростта като признак за липса на интелект. Трудно е да се каже дали интелектът е присъщ на тази потайна личност, защото няма писмени доказателства за това. Връх на кариерата му бе зам. председателското място в Догановото ДПС и мястото в президиума, като зам. председател на Народното събрание. За това има съответните заслуги. Като дьонме – рецидивист е сменил цели пет политически самоличности. Което естествено не е най-големия му грях. Но го прави особено подходящ за употреба. Като основен заговорник за свалянето на Иван Костов от власт бе изхвърлен от СДС, където беше стигнал до същия пост. Компания му правеше и не безизвестния Данчо Ментата.
За заслуги в дестабилизирането на синята партия и двамата бяха приети с отворени обятия в ДПС, смъртния враг на Костов. Вече и опозиция, и коментатори нарекоха бившия Сив кардинал „момче за мокри поръчки”. Многозначителното му мълчание, което му придаваше ореол на недостъпност и мисловна дълбочина, е само маска, прикриваща накърнени бизнес интереси с плитки и немощни политически послания. Презрителното нарицателно „момче” за беловласия, излъчващ недостъпност държавен мъж е просто още една отправка към патрона му Ахмед Доган, защото в неговото обкръжение всички са на повикване и всички са за поръчки. А Бисеров отдавна бе на къс повод при лидера на ДПС, който очевидно не може да се примири с факта, че бившият седесар непрекъснато се проваляше в изпълнението на неприятните задачи и продължаваше да му ги поставя, просто защото не иска да мърси собствените си хора в подобни гадости. Все пак, макар и да му бе предан, Бисеров, пък и всички останали с български имена покрай Доган са чужди за партията и етноса му. Освен бездарното интригантство на падналия до нивото на чужд наемник Сив кардинал се видя, че този човек е семпъл дори в юридическо отношение, защото капаните, които бе заложил на СДС в съдилищата, само компрометираха послушниците му. Видя се също така, че е слаб кадровик, защото актьорите, които подбра за сценария си, не стават дори за трупа в селско читалище, камо ли за грандиозен спектакъл, каквато винаги е била битката за надмощие в тази партия. До него застанаха компрометирани треторазредни безличия, обладани от реваншистки хъс ренегати и откровени политически брокери, разплатата с които бе толкова жалка, колкото и тази с Бисеров, по-известен с къщата си, отколкото с мислите си и по-популярен с провинциалните си интриги, отколкото с някакви идеи. Той просто не можа да надрасне Хасково и местната интрига и с напредване на възрастта изгуби ловкостта в хватките си. И мнението на проф. ИВАН Т. ТОДОРОВ потвърждава този извод:
„С какво се различава Христо Бисеров от другите български политици? Ами основната разлика е, че не е ползвал добри адвокати. Основно правило е, че един български политик не трябва да държи реалните си големи пари в сметка на свое име. Още по-малко да извършва банкови преводи в рамките на Европа. Минаха вече над 15 години от времето, когато това беше възможно, без да се забележи.”
И накрая, закономерно се повтори епилога на политическата му карма. Ритуално бе обезглавен от султана в Драгалевския сарай. Все още истинските причини за това са неизвестни, защото по същата логика, на прокурорско разследване за пране на пари и необявяване на доходи, би следвало да се подложат повечето политици и бизнесмени в страната. Причина за жестоката присъда е по всяка вероятност предателство спрямо лидера, на склонния към заговори и тъмни сделки адвокат.
По материали в мрежата.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Затова народът няма полезен ход. Каквото и да направим, все тая. От бяс и безсилие понякога ми се емигрира, много ми се емигрира. В Африка. На Луната. Където и да е. Само да не гледам повече този цирк.
Затова народът няма полезен ход. Каквото и да направим, все тая. От бяс и безсилие понякога ми се емигрира, много ми се емигрира. В Африка. На Луната. Където и да е. Само да не гледам повече този цирк.
Рано, или късно нещата ще се променят. И навън не е по-различно. Говорил съм с мното емигранти. С прехвалените си доходи едва си покриват сметките. И там работят на по 2-3 места. Целият свят е стиснат за гушата...
Ориенталщината, с всички отрицателни и дори положителни черти е в народопсихологията ни, че дори и в кръвта. Но, в Турция като че ли са по - напред в морала. Три пъти съм бил там и впечатленията ми са такива...
