Отново е в ход голямата говорилня. От радиото, по телевизора, вестниците и Интернет лъстиво ни омайват почти същите партийни и уж независими физиономии. Повечето от тях, не направили до момента по време на мандата си в Европарламента, или в местната политика нищо съществено за хала на държавицата ни, а предавайки и продаващи интересите и са оправили собствения си. Раздаващи на ангро щедри обещания, които и да искат не са в състояние да изпълнят, поради наложеното им статукво и безусловно партийно послушание. 

Колко лесно човек се поддава на искушението да говори,  да говори за себе си? И както този, имащият какво да каже, така и нямащия нищо такова. Поддават се на изкушението, както готовите да говорят за всичко и пред всекиго, така и онези, които вътрешно ги презират заради глупоста и самолюбието им. В известен случай и надминават себе си. Говорят не за нещо, което са направили, а за нещо, което ще правят и сами не знаят дали ще го изпълнят. Но, на какво лежи цялата им гордост и завидно самочувствие. Сравняват се с предишните и мислят, че са по-достойни от тях. Бият барабаните за поредния си снесен от тях запартък. Но, ако ги помолят, или заставят, биха ли го изпържили и изконсумирали? Уверяват ни, че съвестта им е чиста. Но, дали това е така, или защото просто не знаят още, как да си поискат? Може и да изглеждат неподкупни в момента, но преди някой да се е заинтересувал достатъчно настоятелно от тях.  

Всъщност, те са обречени. Да вършат това, каквото и мизерниците преди тях. С тази разлика, че вместо да се самообвиняват до идиотизъм, непрекъснато вътрешно ще се отвращават от себе си, ако имат съвест. Те живеят с усилието си да вършат добро, но са неспособни да привлекат някого с това добро. Благородството им е повече в намеренията и много по-малко в усилията им. И тогава, каква е разликата между неосъзнатия конформист, или демаскирания циник в тях? Откровения циник не се ражда, а създава и създаването му също е постлано с добри намерения.  

          Защото те са лъжци, повтарям, които лъжейки себе си, искат да излъжат и другите. Те не показват морал, а морални претенции. Те съдят, преди да са се показали достойни за съдии. Възмущават се от неща, които всъщност вършат сами. Компромиса ги ужасява, но непрекъснато прибягват до него и след това се изненадват, като лисица, заловена насред лозето. Когато пъдарят ги залови, правят се на умрели. За тях е това, което от векове се знае от книгата на Исуса, син Сирахов: „Не се съветвай с глупав, защото той не може умълча за работата. Не откривай сърцето си на всеки човек, за да ти не се отблагодари зле”.  За тях житейската максима е „Който е отговорен за другите, не може да търси у тях отговорност за себе си. 

            И не е необходимо да се споменават конкретни имена на досегашните ни представители и драпащите за местото им. Резултата от работата им е окаяното състояние на държавата ни и непрекъснато сриващите се в дъното на всички  показатели за развитие, а в същност за деградацията и. Така, или иначе, чрез така наречената ни представителна демокрация и натамънен избирателен кодекс, дори и с минимална избирателна активност, те ще се озоват в така лелеяния бюрократичен оазис, радвайки се на всички екстри, като избрани храненици на данъкоплатците. Предизвиквайки зависта на себеподобните си. 

Но, излъгвайки възлаганите им надежди,  многобройните им вече опоненти и врагове ще ги намерят, където и да са. И ще им потърсят сметка за извършеното. А щедрите компенсации за колоборационизма им до време ще им се вгорчат.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ