Височинната болест (хипоксия) е познато на медицината заболяване, което е комплекс от синдроми, които се развиват при бързо изкачване на голяма надморската височина, при което, поради ниското атмосферно налягане и парциално налягане на кислорода във вдишвания въздух, при нетренирания и неаклиматизиран организъм настъпва недостиг на кислород в клетките на тялото. Но, сега ще погледнем към нейния политически аналог, защото почти всичките ни политици са тежко поразени от нея.

В повечето случаи политикът - пациент има добро обществено положение и необходимото образование. Започнал е наистина от дъното и е един selfmade man (личност постигнала всичко със собствени сили). Родителите му доста често са били бедни селяни, или работници и той сам с труд е постигнал високото си положение. Много честолюбив и изпълнен с надеждата, че ще се издигне още по-високо, тъй като за кратко е изкачил 2 000 м, но вижда пред себе си върховете, стигащи и до 5 000 м. Намира се на онова място, от където започва изкачването на тези върхове и за това забравя напълно, че вече е изкачил 2 000 м. но се заема веднага с покоряването на по-високите върхове. Без да съзнава, че вече е твърде изтощен и не е в състояние да продължи нататък. Това несъобразяване е причина за възникване на симптомите на височинната политическа болест в него.

Контрастът е между него самия, вече като официално лице – депутат, или висш сановник, облечен в скъп костюм и возен от служебна кола и селските момчета, с които някога са газели из барите около родното село, които отбелязват, че не се появява често  там, което подсказва, че той въобще не мисли вече за това, от къде произхожда. Точно обратното – мисли единствено за бъдещата си политическа кариера. Той не се съобразява с това, колко вече е постигнал с оглед на произхода си и с това че съществуват естествени граници, наложени от средата и произхода му.

Човешкият организъм, както и психиката имат ограничени  възможности за адаптиране и компенсиране към хипоксията. При 3000 м. надморска височина по-голямата част от здравите хора могат да се приспособят само след няколко дни. При над 5000 м. обаче, никой от неаклиматизираните не може да преживее продължително време.

Но, нашият човек бърза. ТОЙ вече кара влака и останалите трябва да се съобразяват с него. С пълна пара се втурва към тъмния тунел на политическото си бъдеще, без да се съобразява с дългата опашка от вагони, които не са излезли още от завоя. И естествено дерайлира. Ето това е нещото, което винаги забравят. Че съзнанието им е само една повърхност, но зад тях е фактически дългата опашка  от колебания и слабости, от комплекси, предрасъдъци и наследена обремененост и че си правят сметки без тях. Неизменно вярват, че биха могли да вървят право напред, въпреки сериозните си недостатъци и често излизат от релсите, преди да са постигнали целта си, защото не вземат пред вид „опашката”, която влачат след себе си. Мнозина от тях страдат от малоценността на вътрешната си среда, и тази малоценност се проецира в тях и те дълбоко я мразят. Не притежаващи истински достойнства те го съзнават и това е проблемът им зад цялото им лъскаво лустро.

Та още за политиците ни. Някои хора не могат да бъдат възпрени да вършат глупости. Трябва да им се признае правото на известна свобода. Не можем да отклоняваме хората от съдбата им, както и в медицината не може да бъде изблекуван някой, ака природата е предопределила той да умре. Някои хора не могат да бъдат възпрени да вършат ужасни глупости, защото това просто им е присъщо. Ако им се отнеме това, просто не им остава друго. Ако някой, след като е чул нещо, което може да го промени вътрешно, продължи без да му обръща внимание, не можем да го насилим. Древната китайска Книга на мъдростта сочи: „Учителят казва само веднъж”. Той не тича след никого. От това няма полза. Онези които трябва да чуят, ще разберат. А другите, които не могат да разберат, няма да чуят.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ 

Djani.blog.bg