Блогът на djani :: ТО МАМЕ В ПРАЦЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.10.2015 15:50 - ТО МАМЕ В ПРАЦЕ

Автор: djani Категория: Туризъм

Прочетен: 3003 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.04.2016 14:35

ТО МАМЕ В ПРАЦЕ

(пътепис)

Тази фраза ме връща пет десетилетия назад. Уволнявайки се от казармата, докато следвах задочно, работих няколко години като пощальон в централната поща на Варна. Две лета подред ме командироваха за летния сезон в курортните комплекси „Дружба” и „Златни пясъци” и с велосипед разнасях телеграми и писма “Par Avion” и „Бърза поща” из все още рехавите хотели и почивни станции в новите ни тогава курорти. Работното време беше от 7 до 19 ч. с почти 4 часова обедна почивка, в която се присъединявах към ятото „гларуси” на плажа – местни и такива чак от столицата. Една от „свалките” ми бе чехчинчето Сузана от младежка група, летуваща по програма на „Чедок” - аналога им на нашия „Балкантурист”. Почти в края на престоя и, в неделния почивен ден я поканих на разходка из Варна, очаквайки я на спирката в центъра срещу катедралата. С гордост и показвах новите жилищни кооперации с магазините под тях, тогавашния ни ЦУМ – „Образцов дом”, центъра, Морската градина и Приморския булевард. Уви, без да бъде впечатлена, тя само повтаряше отегчено и провлачено „То ма-а-аме в Праце” – това го имали в Прага. Стискайки в джоба си ключа от таванската стаичка на приятел я поведох към кооперацията в близост до сегашния Исторически музей, тогава все още Девическата гимназия. Хванал я здраво за ръка, я поведох по стълбите нагоре и тя с готовност ме последва. Минути след това, тихото тракане на износения матрак и сподавените и вопли известяваха, че сладката Зузанка, както я наричах, е намерила липсващото и в нейното Праце...

Старо место Такси за 1200 крони

От този сладък и меланхоличен спомен - към същината. При опознаването почти на цяла Европа след отварянето на границите, така се случваше, че Прага оставаше извън маршрутите ни. Дори тази есен възнамерявахме със съпругата да се разходим из Швейцария. Близки приятели, чийто син от години живее в Базел ни убеждаваха, че Чехия е далеч по–интересна дестинация от безличната и студена според тях втора родина на сина им. Послушахме ги и ... не сбъркахме!

Тротинетки на Старо место Карловия мост

След настаняването, без да губим време, водача на туристическата ни група – младия симпатяга Борис, към когото всички фамилиарно се обръщаха с „Боре”, ни поведе през три спирки на метрото към самия център на Прага - „Старо место”. Озовавайки се там със съпругата ни очакваше приятна изненада. Множеството сгради, истински архитектурни шедьоври от времето на средновековието и до края на ХІХ век, са свидетели на поредица тържествени, или трагични исторически събития в хилядолетната история на страната и с право Староместкия площад може да се нарече душа на града. С наближаващия здрач ефектното осветление от прожекторите подчертаваше красотата на площада, над който се извисяваха двете кули на готическия храм „Дева Мария” и създаваше сюреалистична картина от смесицата на архитекторни стилове и епохи. Тълпа се бе събрала пред часовниковата кула от ХV в. на площада, очакваща шествието на фигурките на апостолите пред двете отварящи се прозорчето на всеки кръгъл час. След минути часовника отброи 5 пъти и стотици фотоапарати и телефони запечатаха събитието, включително и моят. Общата атмосфера на площада се оживяваше от многочислени жонгльори, музиканти, набрашнени последователи на Тошко Колевия Пурко в различни констюми, канещи желаещи да се снимат с тях. Сред тълпата ловко маневрираха младежи и девойки с ранички на гърба, стъпили на самоходни, жироскопни тротинетки. Десетки магазини за бижута, кристал, порцелан и сувенири примамваха с блестящите си витрини потенциални купувачи, или обикновени зяпачи като нас.

"Келти" на Карловия мост Витрина на кристал

От ресторанти и павилиони на открито се носеха упойващи аромати на местна кулинария, с привкус на скара. По тесните улички, през многочислените средновековни пасажи и галерии стигнахме до прословутия Карлов мост. По него пъплеха цели стада от туристи, водени от пастирите си – гидове, вдигнали вместо геги чадъри, или национални байрячета, за ориентир на заблеялите се по чудесиите наоколо душици. Имах чувството, че ако засвиреше маршова музика и всички набием крак, древното съоръжение ще се продъни с гръм и трясък под тежеста ни във водите на длибочката Вълтава. Но, хората невъзмутимо бавно се разхождаха, спирайки се пред многочислените събратя на художниците от Монмартър, изложили портрети и карикатурни шаржове за желаещите художествено да се превъплатят на белите им листове. Други се спираха пред улични музиканти, местни и чужди, които озвучаваха пространството околовръст с разнообразните си ритми. Пред многочислените скулптори на крале и светци по каменните перила на моста мнозина се снимаха за спомен, като естествено най-активни бяха вездесъщите японски туристи. Почти всички, опънали телескопичните дръжки към телефоните си, за да си правят селфита на фона на забележителностите. Други насочваха обективите към реката и плуващите по нея туристически корабчета. След два часа, изморени от дългия път и новите впечатления, бавно тръгнахме отново към спирка „Мустек” на метрото. По обратния път видяхме няколко автентични тунинговани ретро автомобила, с прикачен на предното стъкло ценоразпис за половин часава разходка – 1200 крони (85 лв.). О, не – мерси! Метрото си е таман като за нас. Влизайки отново в хотела, имахме възможност да се възхитим на безупречния му интериор от началото на миналия век, с подови мозайки, картини в тежки рамки и откритата шахта на асансьора с прозрачна кабина. След час вече заспивахме с приятното предчувствие за очакващите ни по-нататък приятни изненади и атракции.