ТО МАМЕ В ПРАЦЕ – ІІ част

 

 пътепис)

  

 

 

 

            Следващия ден бе посветен на разглеждането на Пражкия Храд, извисяващ се на хълма над града и доминиращ над цялата околност. Закуската в чудесния ресторант към хотела бе обилна и разнообразна, с присъствие на местните сосове, майонези, колбаси, десерти и прочие кулинария на фона на тиха релаксираща музика в изпълнение на виртуоза Клайдерман. Веднага след като се подкрепихме се качихме на автобуса ни, който ни достави пред дворцовия комплекс. Там ни чакаше екскурзоводката Таня, българска присадка на чешка почва от почти 30 години. Раздаде на желаещите миниатюрните слушалки, за да могат и отдалечилите се настрани от групата да попиват изливаната в микрофончето, забодено на ревера на палтото и фактология за превратностите и поуките от чешката история. Която всъщност не се отличава съществено от нашата. Защото съдбата на малките народи е да бъдат завладявани, макар и понякога за кратко и формално да са били независими. Може би нашите апостоли на либералните ценности и толерантноста биха се възмутили от факта, че чехите наричат владичеството на Хабсбургите робство и иго? Как, нима всички те са чели дядо Вазов? Макар, че подобно цивилизовано чуждо „присъствие” е несравнимо с издевателствата на османците у нас, унищожили материалната и духовна основа на държавността ни.  Вдигнала чадъра си като прослуватата пастирска гега, тя ни поведе из комплекса, заливайки ни с лавина от цифри, факти, имена на владетели, някои канонизирани за светци, за  събития, сражения, падения и всичко случило се в тази твърдина на чехската националност и идентичност  за над 1000 годишното и съществуване. Това място е преживявало строителен възход с издигането на катедралата св. Вит, на замъци, дворци и резиденции, както и упадък по време на битността си като периферна част на австроунгарската империя. Но, както винаги, всяко зло, понякога е и за добро. Ако е била столица на Австроунгария, Прага би я постигнала участта на повечето големи европейски столици с нуждата от широки булеварди, обществени и правителствени здания и фактическо разрушаване и унищожаване на средновековното и архитектурно наследство, привличащо днес туристическия поток. Изключително приятно впечатление прави визията на постоянно реставрираните, пребоядисвани и отлично поддържани  фасади на старите сгради, живеещи нов живот и придаващи на града специфичния „пражки” колорит. Тук хората идват от всички страни на света именно за да се потопят в него, защото са се нагледали на панелни блокове, безлични офис сгради, МОЛ – ове, търговски комплекси и небостъргачи.

               В пражкото метро                                Екскурзоводката ни Таня

 

Излишно е да  преразказвам беседата на Таня, защото само едно кликване в Гугъл ще предостави далеч по-подробна информация. За нас важното и интересното бе атмосферата на това чудесно място, която попивахме с всичките си сетива, красивите гледки от хълма към реката и града под нас, прекрасните и отлично поддържани правителствени и обществени сгради, паркове, храмове, придвижвайки се бавно надолу по тесните, почти средновековни улички.

   

  Катедралата св. Вит                 Църквата св. Георги        Площад в Храда 

      Градините на дворцовия комплекс още не бяха отворили в ранния час и тръгнахме да разглеждаме отвън внушителната катедрала св. Вит. Надникнах и мернах само от входа величествените скулпторни групи, олтар, амвон и орган. А там е и мавзолея на част от Хабсбургите, платната на големи художници и реставрираните стъклописи на витражите, изработени по проект на големия чехски художник Алфонс Муха. Минахме и покрай капелата св. Вацлав, съхраняваща мощите на светеца и манастира с базиликата св.Георги. Излязохме на площада пред кралския дворец. На барелеф над една от портите бе изобразен св. Георги, съсичащ със сабя змея, а не пробождащ го с копие, както е по канона. Открития площад, започващ с часовниковата кула на Събора води непосредствено към кралския дворец. Разглеждането му отвътре бе оставено за желаещите в последния свободен ден на пребиваването ни. Всички здания, макар и от различни епохи и в различни архитектурни стилове бяха в пълна хармония, създавайки неповторим ансамбъл. Вдясно от маршрута ни зееше отворена врата на двор с изложена в центъра съвременна статуя на гол младеж, окръжен от група фотографиращи го развеселени туристки.  Галено е наричан от местните „Златопишко”. Защото под ласкавия допир на хиляди женски ръце, може би за кадем, бронзовото му мъжко достойнство бе излъскано до блясък. Продължихме надолу по стъпалата на същата Златна уличка, или улицата на алхимиците. Носеща названието си, не заради Златопишко, а още от ХVІ в. по времето на Рудолф ІІ, възложил на алхимиците си откриване секрета за добиване на злато от олово и получаване на „философския камък”, катализатор на процеса. На нея е живял и дори написал някои от разказите си писателя Франц Кафка. Сега по стръмните и стъпала музиканти пресрещат туристите, надявайки се на възнаграждение за изпълнението си. Обкръжени бяхме от сгради, които сякаш ни молеха: – „Снимайте ни, вижте колко сме красиви”, което правихме безспир.

   
     
По Златната уличка                    Златопишек              Поостарял бард

     Неусетно се смъкнахме до парк, в който се помещава чешкия Сенат. Всъщност това е дворецът Валдщайн, резиденция на военачалника Алберт Валдщайн, успешно воювал в началото на ХVІІ в. срещу Венеция и титулован от Фердинанд ІІ за граф. Тук е имало училище за езда и парка му е може би най-прекрасната градина в Мала страна. Сега в сградите се помещава Чешкия сенат, като  само парка е свободен за разглеждане. В басейните и шадраваните му отрупани със скулптурни групи плуваха тлъсти над половин метър шарани, провокиращи позаспалото ми бракониерско чувство. Из парка свободно се разхождаха 2-3 пауна. Но, в този сезон красивите кокошки бяха без разкошните си опашки, поради това, че си сменяли перата. А нима с жените не е така, докато се наконтят?

                                                                                                                                            Парка на Чешкия сенат                                              Проскубания кокош /паун/

       По красива улица, на която бе катедралата св. Николай на Мала страна излязохме отново на Староместния площад. Там се разделихме със словоохотливата ни сънародничка. Наш Борко, водача на туристическите ни племе даде команда „Свободно” с последни указания как да се приберем с метрото, чийто вход бе наблизо. Пръснахме се като пилци, всеки по своите пътечки, според личните си предпочитания. Ние с благоверната, след като на крак консумирахме по една малка пица с чаша Пилзенско от малко павилионче, се впуснахме около Вълтава, преминавайки по мостовете от едната към другата страна. По такъв, но късичък мост се прехвърлихме на Слованския остров, с много красив и спокоен парк, на който се намира  Славянския дом „Зофик”. По стените на същия имаше паметни плочи с барелефи на видни дейци на панславизма. За жалост, българин между тях липсваше. Явно оногундурското в нас е засенчило славянското, макар че ние сме дали на Моравия писмеността чрез братята Кирил и Методи, увековечени на Карловия мост. Но, наложения католицизъм и австрийското владичество са си казали думата. От брега на острова се разкриваше живописна гледка към реката. Разгледахме от вън и музея на композитора Бедржих Сметана, пред който съвсем задължително имаше кафене. В непосредствена близост, само на метри бе музеят на средновековните уреди за изтезания. Дали това не бе намек, че и музиката на Сметана спада към тях? Естествено, че се шегувам. От същата страна на реката се намира и огромната сграда на националния театър, като част от фасадата му бе в реконструкция. Малко по-нагоре бе и последния моден архитектурен писък – „Танцуващата къща”.  Връщайки се назад минахме отново по Мала страна. В една от уличките две двойки фокусници демонстрираха „левитация”, обкръжени от групи скептични зяпачи, между които и аз. Защото номера се крепеше на идеално чувство за баланс около подържащата летва на горния участник в двойката, а не на трансцедента.

         Танцуващата къща                                 Националния театър

          Кривейки вратовете си на всички страни със сподавени възклицания, „ох” и „ах”, но не и с просташкото „уаууу”, неусетно стигнахме до Вацлавския площад. Там пред Националния музей, който е затворен поради реставрация и преустройство се издига скулптурната група на св. Вацлав на кон, обкръжен от четиримата светци, закрилници на чешкия народ. За съжаление ремонта на музея ще приключи едва след още 2-3 години. Встрани от паметника видяхме група хора, визиращи полегнали на тротора 2 паметни плочи – на самозапалилия се в знак на протест срещу окупацията на Чехословакия от войски на Варшавския договор студент Ян Палах и последвалия примера му друг студент Ян Зажик. Малко по-нагоре бе и металния кръст, вкопан в паважа, наподобяващ обгоряло дърво на мястото на самозапалването на Палах. И си зададох въпроса. Защо нашия Ян Палах – Пламен Горанов, пртестирал срещу отвратителното ни статукво, все още няма подобаващ знак за почит. И се питам, до кога гузната съвест на управлявал кмет и всесилната групировка ТИМ и всичките ни сегашни управници  ще възпрепятстват цялата истина за случилото се да излезе наяве?

  Св; Вацлав и Националния музей         Паметните плочи на Ян Палах и Ян Зажик

         С тези невесели мисли в спусналия се хлад и здрач, се насочихме към метрото и от там в топлия ни и гостоприемен временен дом.

 

  

Следва...

  

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

 

Djani.blog.bg

 

 

 

 

 

 

Само да допълня, че във Варна Пламен си има символ и това е грамадата пред общината, която освен в негова памет, е построена от гражданите и заради лошото управление на бившия кмет Йорданов и бившия вече общински съвет. Да, не е много естетична и ще е по-добре да се направи някаква плоча, но няколко псведосдружения, които подкрепят бившия кмет, не позволяват това да се случи. В случая вината като за сефте не е пряко в сегашните управляващи града.

Посветил съм му публикацията "ПЛАМЕН ГОРАНОВ - УДОБНИЯТ МИТ,ИЛИ ЖЕСТОКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ?", именно за безхаберието на спящата ни общественост и гузните ни управници. Заглавието в търсачката на Гугъл...

Очаквам да си срещнал Сузана:))
Или не??
Поздрави!

Има и следваща част. Ако си нетърпелива, в дневника ми във ФБ е продължението с доста повече снимки. А те общо са почти 1000 и пак са малко, за да отразят красотата на която се нагледахме...