Прочетен: 2564 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2016 15:56
Вече никой не се учудва, че в България отдавна не се говори за класи и класова борба. Като че ли тези понятия отдавна са останали в презряното социалистическо минало, когато пролетариата бе ръководна класа и се бореше за налагане на властта си над прогнилия капиталистически свят. Все пак да си припомним що e ПРОЛЕТАРИАТ?
Понятието е въведено от швейцарския икономист и историк Сисмонди по време на Великата френска революция. Към пролетариата той е отнасял всички бедни, лишени от средства и собственост, живеещи ден за ден. Маркс, следвайки Родбертус, добавя към определението „доброволната“ и „свободна“ покупко-продажба на работната сила на лишените от средства за съществувание и производство пролетарии. С екстраполация на данните за ръста на английските работници през ХIХ век той стига до заключение, че те ще се превърнат в болшинството от населението на всяка страна, поела по пътя на капитализма, виждайки в тяхно лице неговите „гробокопачи“ и „строители на научния социализъм“. Маркс твърдеше, че централизацията на средствата за производство в ръцете на капиталистите и обобществяването на труда на пролетариите ще достигнат до точка на несъвместимост с капиталистическата им обвивка и тя ще експлодира. В определен момент капиталът ще изчерпи възможностите си за „развитие на материалните производителни сили, те ще влязат в противоречие със съществуващите производствени отношения между капитал и наемен труд, в резултат на което ще настъпи епохата на социалната революция“. „Класовата борба, която не е мое откритие, ще завърши с установяване на диктатурата на пролетариата, която – уверява Маркс – е преход към премахване на всякакви класи и към общество без класи“, тоест към трансформация на буржоазното общество в социалистическо, в което държавата ще „отмре“, за да „скочим… в царството на свободата“ – го допълва Енгелс. В края на своя живот последният легитимира „легалния марксизъм“, чрез изборната победа на социалдемократическите партии от II Интернационал и реализирането на 10-те точки от програмата, обявявайки, че „скокът“ ще се извърши с „Манифеста на компартиите“ по мирен начин. До сюблимния момент социалдемократическите вождове трябва да пропагандират, да агитират и да организират пролетариите, като избират сред тях и възпитават бъдещите „офицери на революцията“, които „по никакъв начин не трябва да отведат пролетариата на барикадите и по правите улици на големите градове, където тълпите ще бъдат уязвими като мишени за артилерията на врага“. В резултат на „епичните политически и изборни борби“ на социалдемократическите партии преди, по време на Първа световна война и след нея, последва тяхното абсолютно корумпиране от участието им във властта, както беше предсказал идеолога на анархизма Михаил Бакунин. „Вождовете и партиите се превръщат в контрареволюционна сила, която участва в смазването на всеки революционен опит на пролетариата. Те се интегрират напълно в буржоазния елит, което дава основание на Роза Люксембург да заключи с погнуса: „Социалдемокрацията е вонящ политически труп“.
В изминалите повече от век нарастващи политически борби и след победата на комунистическите идеи в редица страни на света, доживяхме и до рухването на мита за победа на пролетариата над капиталистическата система. В съвременната ни епоха на технологична и роботронна революция старото понятия „пролетариат” претърпя съществени допълнения и промени. Първо чрез трансформацията му в термина „прекариат”, толкава тъждествено с нашенското разбиране за „прекарана” социална група.
ПРЕКАРИАТЪТ, подобно на пролетариата, е понятие въведено от мюнхенския професор по социология Улрих Бек. Терминът е латински – от precarium - несигурен, опасен, рискован, негарантиран, нестабилен, стоящ върху пясък. В него се включват работници, които нямат никакви социални гаранции, работят без трудов договор, или са с временен такъв, заети са на непълен работен ден, или седмица, извършват надомна работа, или са на временно повикване за изпълнение само на дадена поръчка и т. н. „Прекаризацията“ се предопределя от налагането на „дерегулация“ на трудовите отношения, които работодателят (капиталист или държава) може да разтрогне по всяко време, щом това увеличава печалбите му. Жертви на прекаризацията, която е най-тясно свързана с роботронната революция, стават все по-голям брой от днешните наемни работници, включително средни и висококвалифицирани кадри. Сред тях процентът на „социално слабите“, тежко болните и безработните е най-висок.
В публикуваната през 2011 г. книга „The Precariat. The New Dangerous Class“ („Прекариатът. Новата опасна класа“) авторът й Гай Стендинг, английски философ, социолог, експерт и политик твърди:
„Прекариатът включва не само лишените от трудова сигурност, въпреки че мнозина са на временни трудови договори, работещи при непълна заетост в центрове за помощ, или по споразумения за подизпълнителство. Съставен е от онези, които имат чувството, че животът им е изграден от несвързани звена, в чиито контекст те не могат да изградят една желана професионална кариера и да комбинират балансирано формите на работа и труд, с тези за забавление и свободно време. Заради гъвкавия пазар на труда, при който професионалните общности са унищожени, прекариатът не може да изгради своя социална памет, т. е. чувство за принадлежност към общност с достойнство, статус, етика и солидарност. Всичко му се изплъзва. Членовете му осъзнават, че при отношенията си с другите, над тях е надвиснала сянката на безнадеждно бъдеще, тъй като е малко вероятно да влязат отново във взаимоотношения със същите хора. Прекаризираното съзнание е съзнание без корени, прескачащо от тема на тема, страдащо от крайно разстройство на вниманието. Прекариатът е и скитник в отношенията си с другите. Тъй като няма професионален живот, по-малко образованата част от тази класа гневно избухва, както при привидно безсмислените бунтове в Англия през август 2010 г. Той пренебрегва бъдещето, защото долавя, че няма бъдеще за губене.
Авторът казва, че е от особена важност политиците, особено „левите“, да разберат защо прекариатът се разраства, какво иска той в Англия. Прекариатът не се състои само от жертви. Голяма част от образованата младеж, която е част от него, съзнателно поставя под съмнение трудовата етика на родителите си. Но, независимо от това, разрастването му е ускорено от неолибералната глобализация, която провежда политика на гъвкавост на трудовия пазар, превръща всичко в разменна стока, преструктурира социалната закрила от универсална (за всеки) към избирателна и подбира „облагодетелствани, в зависимост от средствата и поведението им“. Мнозинството е лишено от икономическата сигурност, докато богатите тънат в лукс, което подхранва екстремизма и ксенофобията. Социалните помощи, „малките и временни“ или предоставените от държавата „обществени работи“ вече не могат да прелъстят многократно „прекарваните“, още повече, че „помощите“ се раздават от корумпирани държавни чиновници, които често ги „отклоняват“ към своя джоб. Вместо тях, се предлага „гласуване на закон, който да легитимира правото на всеки законен жител на държавата да получава минимален доход, независимо от това дали работи, или не“. Безусловният базов доход ще бъде индулгенцията на богатите спрямо прекариата.
Но, никакви „райски обещания“ вече не могат да помогнат. Роботронната революция ликвидира пазара на труда, а с него и капитала – младите няма къде да продават работната си сила (защото няма работни места), а увеличението на трудовия стаж за пенсиониране при масовата безработица на 18 до 25 - годишните е пълен абсурд. Такива мерки свидетелстват за абсолютното неразбиране на епохата, в която „елитите“ продължават да витаят във виртуалното пространство на финансовите спекулации и да търсят напразно „ниши“ и начини да съхранят свиващите се печалби, спестявайки от социалните бюджети.
„Прогресивните лидери“, дори да произлизат от прекариата, щом седнат в министерските кресла, престават да имат каквото и да е общо с „прекариите“.
Формите на неравенство са резултат от съществуванието на държавата, тоест на онази част от „елита“, която се подвизава в сферите на политическата власт – професионални политици, бюрократи, военни и полицейски началства, които срещу разделяне на плячката, с помощта на манипулации и репресии гарантират „правото“ за богатите на мързел, на мошеничество, на произвол, на охолство и на разкош.
Прекариите са резултат от „фактора Роботронна революция“, от глобализацията и от волята на властници и капиталисти да съхранят йерархията и класовото общество. Срещу тях „прекариатът“ има само едно оръжие – Социалната революция. Ако останат със скръстени, ненужни ръце на гърдите си - най-вероятно прогнилият свят на капитала и държавността ще се срути, затрупвайки ги под развалините си.
По материали от Интернет.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
06.02.2016 11:51
Почти пълната автоматизация и роботизиране на производствените процеси и собствеността върху тях от капитала, правят излишни огромни маси от квалифицирани работници и ликвидиране на цели професии. ББД - безусловния базов доход ще ни направи техни храненици. Допълнителен доход, само чрез проституция - физическа, или ментална!
всички политически партии ! При съвременните информационни технологии истината е в пряка демокрация и пълен мажоритарен избор с ДА и НЕ за всеки кандидат !
Някои прескачат в прекариата. Застраховани няма, особено при промяна на парадигмата и на глобалния господар...
С много по-високо IQ от нашето. А като гледам и слушам изявите на на нашенския управленски "елит", считам че кадърните са само нагаждачите, почти едни и същи фамилии от Освобождението насам...