БИАНКА – ДОН БАЗИЛИО В ПОЛА

 

 

 

 

       Няма средно интелигентен човек, който да не е гледал, или слушал,  ако не цялата опера „Севилският бръснар”, то поне части с изпълнения от именитетите ни наши и чужди баси на арията на Дон Базилио. Станала нарицателна, като „арията на клеветата”. Започваща бавно и тихо, докато стигне до гръмогласния си финал. Но клеветата е вариант на лъжата и почти винаги се разобличава.

Съученик съм от варненска гимназия на  Румяна Стефанова, една от грациите, заедно с  Мария Гигова, Нешка Робева и Вера Маринова, оспорващи си националните и межденародни титли през 60 –70 - те години, и приятел до трагичната и гибел при самолетната катастрофа, заедно с треньорката  Жулиета Шишманова.  Седях на един чин с Данчо Марчинков, бившата половинка на Стефка Берова. Всички бяхме приятели и от съседните чинове редовно преписвахме един от друг на класни и контролни. Тъкмо там, тя се залюби и впоследствие омъжи за футболиста Петков от „Спартак” Варна. Тя бе във вечерната гимназия именно поради изпълнения с тренировки ден и режим, не позволяващ редовно обучение. Познавах и треньорката Теменужка Парнарева и навремето доста сме говорили по техните проблеми. Имам и приятели, бивши вицеевропейски шампиони по акробатика, като единия от тях до скоро бе над 20 години директор на федерацията по акробатика на Великобритания. Свидетел съм на къртовския труд, полаган от спортистите в изнурителните тренировки и как спортист и треньор стават неразделен тандем в покоряването на върховете на спортното майсторство. В този тандем се развиват специални отношения на близост, често по-голяма от роднинската и оставаща до живот. Понякога, тези отношения прерастват и в създаване на спортни семейства между състезател и треньор. За всеки непредубеден човек, имащ контакти и понятие от спорт е известно, че състезателя дължи много на треньора си в оформянето си като спортист и човешка личност.

С истинско умиление си спомням треньора си по плуване - рентгенолога  д-р Любо Лазаров. Притежаваше за времето си най-богатата колекция от грамофонни плочи в града, както и един от първите лентови магнитофони.  След тренировка, или в почивните дни, правеше музикални сбирки. На тях ние хлапетата, много от които от обикновенни работнически семейства се запознавахме с изпълнения на най-големите оперни певци на времето, придружени с негови непринудени лекции за композиторите и творбите им. Даваше ни и книги от богатата си лична библиотека.

            Тези хора се ползваха с огромен авторитет и родителите на децата, юношите и девойките с готовност ги поверяваха на грижите им, знаейки че са в сигурни ръце. Че свободното им време ще бъде изпълнено със стойностни занимания и няма да пропаднат. Тогава, всеки втори в училище тренираше някакъв спорт и той бе действително масов.  Именно сред тях се избираха тези, отличаващи се с физически данни за съответния спорт, както и с хъс и амбиция за постигане на успех. Които не издържаха на натоварванията и наложената желязна дисциплина, се прощаваха със стадиона, залата, или басейна. И никой не правеше проблем от това. Тогава спортния режим означаваше нещо и имахме железни спортисти, а не сегашните разглезени примадони.

            Тъй като спорта бе и политика, държавата бе намерила форма за издръжката им и осигуряване на нормален доход за периода на спортуване. Военните клубове военизирваха спортистите си, които никога не виждаха казармата отвътре, а почти във всяко предприятие фигурираха „мъртви души”, играещи, или трениращи в местните отбори. Така, че труда им в някаква степен се възмездяваше.

            Та за Нешка и Бианка. Доста време Бианчето бе предмет на възхищението на хората от поколението си. Това ангелски красиво дете, с безупречна физика, по спортно трико във фотография от корицата на фотосписанието „Панорама”, дълго време стоя по стените на ергенските квартири или на вратите на шкафчетата в съблекалните на спортни клубове и работнически „битовки”. Както и тя признава в интервютата си, дължи много за оформянето си като спортистка на заслужилата си треньорка. Но не и за израстването си като човек, видно от изявите и пред медиите и в самосъжалителната и изповед. В книгата си "В името на голямата цел - зад кадър", шампионката ни  в художествената гимнастика Бианка Панова твърди, че е написала писмо до Нешка Робева  "не от сърце, а по принуда", за да бъде включена в националния отбор за олимпиадата. Пред "24 часа" Нешка Робева разкри в интервю, че писмата са две. И ако това от 1991 г. е написано не от сърце, то това от три години по-рано ни се струва съвсем искрено. Голямата  треньорка предостави на "24 часа" оригиналите на двете писма. Всъщност, единствени писменни доказателства по казуса „Бианка и Нешка”. А всеки съд, дори и на обикновенните хора, признава само такива, а не приказки. Ето ги:

Писмото от 29.12.1991 г.

С течение на времето много по-ясно и точно мога да си дам сметка за всичко, което се случи през последните години в художествената ни гимнастика. Късно разбрах, че конфликтът, който избухна между мен и Нешка Робева на базата на проблеми в предолимпийската ни подготовка, бе използван грубо за нейното политическо, творческо и морално дискредитиране, а всъщност тя е човекът, който ме изгради като състезател. Имам желание и сили да помогна за връщане на художествената ни гимнастика онова, което бе проиграно. Разбирам, че това е възможно единствено при условие, че Нешка (в професионализма на която вярвам) поеме ръката, която подавам. Убедена съм, че в такъв труден момент за страната ни можещите и знаещите трябва да поставят обединените си усилия над личните отношения и пристрастия.
Бианка Панова

 

 

 

 

 

 

1988 г.:

Другарко Робева,

Аз зная, че вие не ми вярвате. Може би и сега няма да ми повярвате. И имате основание след всичко онова, което се случи с нас и между нас. През тези два месеца след олимпиадата аз дълбоко преосмислих нещата и разбрах докъде се е стигнало, разбрах своята грешка, но не мога да разбера кому бе необходимо всичко това. Проблемът можехме и бяхме длъжни да решим самите ние. Ето защо ви предлагам, не, аз ви моля, ако изобщо считате, че е възможно, да се върна отново като състезател в залата и под ваше, лично под ваше ръководство, да дам всичко от себе си за завръщане на загубените позиции на нашата гимнастика.
С уважение: Бианка

Та от тях не разбираме, кога е искрена Бианка. Когато уж и благодари за направеното за нея, или когато я обвинява в побой и „пребиване” от скайпа в предаването на  Кулезич. Интересно, къде са били родителите и да я защитят? Да не е била тогава сираче? Винаги и за най-малка синина хората бягат при съдебния лекар. А тя, пребивана? Зная много случаи за пошляпване на питомци от треньорите си. Обикновенно на момчета и момичета в пуберитета, когато имат често лекомислени и необмислени постъпки. Почти всички, в един момент са благодарни за това. Дори от дистанцията на годините признават, че им е било малко за магариите, които са вършили. Както и при служилите в задължителната казарма, където имаше и големи извращения от старата служба над новобранците, но се изграждахме като мъже, способни да се борят с несгодите на живота. А при уволнението им ги прегръщахме и прощавахме всичко...

             Преди време написах есе за инстинктивното човешко поведение, често доминиращо над разумните реакции на хората. За наличието на „алфа” и „бета” индивиди, както в животинския свят, така и при нас, със съответстващото поведение и налаганите от това йерархични нива. Не напразно намекнах в него, че при жените прекрачването на йерархичните граници се наказва най-строго и безпощадно. Този грозен и мерзостен скандал, подхванат и от петимните за сензации медии е най-малкото недостоен. Бих искал да бъда безпристрастен. Но, разигралият се пред цялото ни общество скандал по всичко прилича на бракоразводен процес, където страните след периода на страстната любов се заливат с помия и компромати и ползват най-непочтени похвати, за да докажат правотата си.

От прегледа на коментарите по форумите в мрежата, крайната констатация е, че с убийствено мнозинство, коментиращите не подкрепят, а упрекват Бианка. Факт е, че този водевил се разигра по времето, когато прословутата с интригите си истинска „вечна Амбър” в ръководството на нашата и в международната федерация по художествена гимнастика - Мария Гигова сдава жезъла на новата си приемница. Защо ли си мисля, че това непораснало, въпреки възрастта си озлобено момиченце е инструмент в ръцете на вечната съперничка на любимката на народа Нешка Робева ?

            И последно. Често с възрастта, някои хора физически стават карикатура на самите себе си.  Докато други остаряват благородно и красиво. Къде остана красотата на Бианка? Останах поразен от неврастеничната й озъбена усмивка и анорексична визия от екрана. От това, как отмъстителната и негативната енергия може да превърне някогашното финно и елегантно момиче в особа, яхнала метлата на клеветата, злобата и неблагодарността.

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

  

 

Не ми е безразлична темата на представената от теб статия,
винаги съм се интересувала от този спорт, възхищавала
съм се от великолепните изпълнения на нашите момичета...
Споделям в общи линии твоите мисли, както и разочарованието
от появата, визията и поведението на Бианка Панова на
телевизионния екран. Не съм чела книгата още, но наистина
след интервюто сякаш остана повече горчилка, отколкото
положителни и добронамерени мисли. Такова беше усещането ми.
Не бих искала все пак да коментирам повече, преди да съм прочела
творбата на Бианка и повече материали за завръщането й в залата.
Бих искала много от написаните неща да не са истина ...
Приятна вечер за теб !

ПОЗНАВАШ ЛИ СЛУЧАЙНО ПЕВЕЦА ШАРАНКОВ.НАВРЕМЕТО (ПРЕЗ 1984ГОД.)ПЕЕШЕ В ТАКА НАРЕЧЕНАТА "ДЕВЯТКАТА" НА ЦЕНТЪРА НА ВАРНА ДО ВАЛЕНТИНА.ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПЕВЦИ НА СТАРИ ГРАДСКИ ШЛАГЕРИ!ПОЗНАВАМ ГО ЛИЧНО НО СЪВСЕМ БЕГЛО.

Обикновенно духат най-силните ветрове. Нешка ще преодолее и това разочарование. Но, напълно по български. Да захапеш ръката, която те е подкрепяла. Оказва се, че в "прекрасния" свят на грациите върлуват...харпии. Запознатите с митологията знаят за какво иде реч. Мъжете са къде по-великодушни...

все по-често срещани и при духовните люде...
някога художествената гимнастика ни прославяше по света...
гледах Нешка как преживяваше всяко съчетание на момичетата...
стиснала ръце, със затворени очи... все си мислих, че се моли за всяко
момиче... Нешка е икона... и не биваше да понася тази клевета..
убедена съм в това, и ми става много тъжно... и болно..

Посещавал съм инцидентно "Девятката" и винаги е имало оркестър и певци с изпълнения на живо. Не познавам Шаранков, само съм чувал за него...

Все повече се убеждавам, че тези които най-много говорят за духовното, в личен план са далеч от него, особено при застрешени интереси, или материална изгода...

ЕДИН ОТ МАЛКОТО ЖИВИ ТОГАВА(1984Г.)КОИТО СА ЗАПИСВАЛИ
ПЛОЧИ НА 78 ОБОРОТА НА СТАРИ ШЛАГЕРИ РАБОТИЛ В СОФИЯ И СЕ ПРИБРАЛ ДА СИ ЖИВЕЕ В ВАРНА! МИСЛЕХ ЧЕ ИМАШ МАЛКО ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ПОНЕЖЕ КАКТО ЗНАЕШ СЪМ МУЗИКАНТ И МЕ ИНТЕРЕСУВАТ СТАРИТЕ КОЛЕГИ.ВСЕ ПАК ТОЙ Е БИЛ ОТ ПОКОЛЕНИЕТО НА БАЩА МИ.НЯКЪДЕ НАБОР НА БАЙ-ТОШО.ЗАПОЗНАХ СЕ С НЕГО 84-ТА ГОДИНА И БЕШЕ МНОГО ЗАВЛАДЯВАЩ ДЯДКА С ГОЛЯМ ИНТЕЛЕКТ И ЧУВСТВО ЗА ХУМОР,А НИЕ ТОГАВА БЯХМЕ МЛАДИ МУЗИКАНТИ И БЯХМЕ МНОГО ВПЕЧАТЛЕНИ ОТ НЕГО! ГОЛЯМ БОХЕМ,ЧЕТВЪРТАТА МУ ЖЕНА БЕШЕ С 33-35 ГОДИНИ ПО-МЛАДА ОТ НЕГО!!!
КАКВО ЩЕ КАЖЕШ?!

Как ли се е чувствала жената с 35 години по-стар мъж? Горката...

Нешка Робева е явление в художествената гимнастика и едва ли някога някой ще я надмине по постижения в този спорт в България.

Всяко поколение счита, че всичко почва от него. Но не е така. Някога бяхме в първата десятка на спортните нации. Дори пред Англия. А това се постига само с огромен труд, лишения и воля, каквито вече няма, защото всичко се комерсиализира и е предмет на пазарене...

И твоят коментар към написаното от нея също е перфектен. Просто изчерпва темата - кратко и ясно.
Поздрави за разказа и позицията!

Може би арията на Бианка е на неблагодарността, което за съжалени е едно от най-забележителните ни качества...