Вчера прочетох една възторжена статия в „168 часа” за топполицая Гешев, успял да неутрализира подривната дейност на дейци на БКП и дори да ги вербова и с подходящо алиби на герои да ги внедри отново в партията. А някой задава ли си въпроса за цената, която плащат и жертвата и палача?
При всеки потиснически режим и при всяка диктатура, независима дясна или лява, на Запад или на Изток, в миналото, настоящето и бъдещето, добрият разпит е като театрална постановка, с герои, които влизат, или излизат според точно определен сценарий и режисьор, който го ръководи зад кулисите. И това е Следователят, който води разследването. Всеки един от героите изпълнява различна роля, но целта е една и съща – да накарат жертвата да направи самопризнания. За да успеят, Следователят им дава картблаш и чака. И без това разполага с изключително оръжие – времето. Той знае, че е въпрос на време жертвата да се предаде. Често жертвата се старае да неутрализира това оръжие и предприема контраофанзива, която да попречи на този сценарий – гладна стaчкa, жадна стячка, агресивност, за да ги принуди да го бият жестоко, докато припадне и разпита временно прекратен. Това му дава време да се съвземе и леко възстановен е с преимуществото, че вече знае репликите, сцената и стила на режисурата. Често за пречупването на жертвата се прибягва и до сексуални зверства, в зависимост от полът и. Събличане, вързване, опипване, вкарване на куки в уретъра на члена, или бутилки във вагината.
Истинският Следовател, като Гешев не бие. Той говори, всява страх, хваща жертвата неподготвена. Знае, че добрият разпит не се състои само във физическо изтезание, а в психологически тормоз, следващ физическия. Той знае, че подложения на разпит, след като тялото му е смазано от бой, с радост ще получи утеха от някого, който го измъчва само с думи. Той знае, че след толкова много страдания, нищо друго няма да сломи физическата и моралната му съпротива, както спокойното известяване за още повече следващи инквизиции. Истинския следовател никога не се появява заедно с героите от постановката, озаглавена „Разпит”. За да се разкрие, изчаква да се спусне завесата след приключването на първото действие. Едва тогава, като режисьор който координира действията на своята трупа, той се намесва, степенувайки търпеливо въпросите, изучавайки отговорите с интелигентност, приемайки мълчанието цивилизовано. И без това не го вълнуват феноменални, или бързи разкрития. По-скоро го интересуват второстеренни детайли, с които да подреди мозайката, която ще му позволи да разкрие слабите места на жертвата си, да породи в нея несигурност и страх, след което тя да се предаде напълно. За това, когато Следователят се появи, не е достатъчно за жертвата да отговаря. Тя трябва да откаже диалог с него и да държи ума си нащрек. Това е изключително трудно, тъй като физическите мъчения отслабват умствената дейност, но трябва да държи очите и ушите си отворени, за да разбере до какво се е добрал Следователят. И трябва да помни и проявява фантазия, защото Следователят няма такава.
Защото той е тип човек, за който властта е външно проявление.и съвкупност от средства, за да запази статуквото, без да го интересува проблематиката. Не че е глупав или самонадеян тип, жадуващ за слава. Често пъти дори не е подтикван от лични амбиции и се задоволява с това да бъде една не особена влиятелна и известна личност, тоест да стои зад кулисите на Властта. Не, че на всяка цена е зъл и корумпиран, защото най-често е подтикван от омраза към безредието и искрена любов към реда. Но тоталитарната и подтисническа власт е неговия Бог. Представата му за ред са симетрично разположените кръстове във войнишкото гробище. Без да спори, той самия е част от тази симетрия. Верен като свещенослужител на религия, обожествява правилата и им се подчинява. Истинския следовател е мрачен човек. От морална гледна точка, той е истински тиранин, без цвят, готов да служи на всяка диктатура, на всеки тоталитаризъм, на всеки режим, които искат да подредят хората като кръстовете в мемориалното гробище. Него може да го откриете навсякъде, където има идеология, абсолютни принципи и доктрина, която забранява на индивида да бъде самия себе си. Има кабинет във всеки полицейски участък на Земята, служил е на Светата Инквизиция и на Третия Райх, а сега служи в лова на вещици на леви и десни тирани. Той е вечен, вездесъщ и безсмъртен. И никога Човек. Може би се влюбва, радва и плаче като нас, а когато се налага да има и душа? Но ако има такава, тя е погребана толкова дълбоко, че е невъзможно да бъде изровена.
Ако жертвите му не проумеят това те не могат да му се противопоставят, а да му окажат съпротива ще е просто проява на лична гордост и героизъм. А личната гордост е справедлива и дори задължителна, но ако я затвори в себе си е грешка. Да издържиш на разпита не ознава само да покажеш героизъм като християнските първомъченици от Колизеума и хилядите им последователи за справедлива кауза, но и да унижиш Следователя в професионален и морален план. Да го накараш да се усъмни в справедлривостта и в системата, която представлява и да отмъстиш за всички, станали жертни на неговата жестокост.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
„Дейли мирър”: Българин може да е станал...
Лидер или жертва?
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Не мисловно, а физически да се пренесеш в мазето на Софийската Дирекция на полицията и дори в това на бившото Околийско полицейско на Провадия по онова време, за да ти светне пред очичките. То, след светкавиците в главата, друго няма и да има...
Ще ти споделя една случка ... вече от времето не когато ми показваха каквото ТЕ искат, пишат или разказват а от времето когато вече мислех или поне се опитвах да мисля ... с група ученици попаднах за втори път в къщата-музей на М. Палаузов.
... Честно казано, волските жили и маркучите от подземията на „фашистката„ полиция бледнеят пред образа на Тр. Палаузов наказан от другарите си на стари години да преживява личния си ужас или грях, знам ли, всекидневно по няколко пъти ... в името на една идеология.
Предпочитам, за вас да съм бесен-десен ... както тука ме нарича един ... или пък да съм делиорманският дрън-дрън отколкото да се наредя в редичката идеологически отровените.
Не мисловно, а физически да се пренесеш в мазето на Софийската Дирекция на полицията и дори в това на бившото Околийско полицейско на Провадия по онова време, за да ти светне пред очичките. То, след светкавиците в главата, друго няма и да има...
28.03.2019 19:56
Ще ти споделя една случка ... вече от времето не когато ми показваха каквото ТЕ искат, пишат или разказват а от времето когато вече мислех или поне се опитвах да мисля ... с група ученици попаднах за втори път в къщата-музей на М. Палаузов.
... Честно казано, волските жили и маркучите от подземията на „фашистката„ полиция бледнеят пред образа на Тр. Палаузов наказан от другарите си на стари години да преживява личния си ужас или грях, знам ли, всекидневно по няколко пъти ... в името на една идеология.
Предпочитам, за вас да съм бесен-десен ... както тука ме нарича един ... или пък да съм делиорманският дрън-дрън отколкото да се наредя в редичката идеологически отровените.
Не мисловно, а физически да се пренесеш в мазето на Софийската Дирекция на полицията и дори в това на бившото Околийско полицейско на Провадия по онова време, за да ти светне пред очичките. То, след светкавиците в главата, друго няма и да има...
Впоследствие се превръщат в негови последователи. А други, жертви на съратниците си. Не случайно на този феномен посветих поста за "измите"...