МИТЪТ ЗА „АЛЧНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ”

         Ние сме особен народ. Мъдър в дълбините си и глупав на повърхността. Защо е необходимо да бъдем безброй пъти излъгани, за да осъзнаем елементарни истини? Защо се поддаваме на гьобелсовата пропаганда на управляващите, безкрайно повтарящи и натрапващи в съзнанието ни лъжи? По-възрастните трудно могат да бъдат излъгани, поради наличието на изпитан и изстрадан  личен опит. Но на принципа „разделяй и владей”, пропагандата на управляващите трови съзнанието на младите и противопоставя деца на родители, млади срещу възрастни. Безсилните да постигнат позитивни резултати в икономиката на страната правителства, от промените насам повтарят като мантра баснята, че основна причина за това са едва ли не „алчните пенсионери”. Едно грозно с моралните си последици словосъчетание, от времето на  марионетния премиер-съдия Димитър Попов. То не бяха статии „Алчни старци, излязоха на припек”, „Артритната мафия” и какви ли не маргинализиращи подигравки за достойните ни родители и техните по-стари. Видите ли, при съотношение вече почти едно към едно на работещи и пенсионери, младите носят на гърба си остарелите си родители, баби и дядовци. Че алчните пенсионери ядат парите на децата си. Но да видим дали е така не само в икономически, а и в елементарен житейски план.

         Първо, пенсията е конституционно право, при това не безвъзмедно, а придобито на базата на изплащани десетилетия осигуровки. Освен това полаганият труд е с различни степени на образование, квалификация, рискове, напрежение и т.н. от което произтича и разликата във възрастта на пенсиониране. Сегашната уравниловка във възрастта и стажа за пенсиониране предвижда на сцената да подрипват 65 годишни балерини, старци полицаи да преследват хайдуците, военни с артрит да защитават страната ни.   Работещите пенсионери, плащат същите осигуровки, както и останалите. Освен това всички, работещи и пенсионери, плащат преки и косвени данъци на държавата в размер близо на половината от доходите си.          
         В много селища в провинцията, обхванати от безработица, пенсиите на старите са единствения сигурен доход в семейството. Още с получаването, частично или изцяло, те ги предоставят за погасяване на версиите в магазина, изплащане на сметки и по празници за подаръци на милите внучета. Тичат по промоции из пазарите и в магазините на хранителните вериги, за да пазарят на принципа „безплатен оцет, по-сладък от мед”. Гонени от общински служители и държавни чиновници, продават по тротоарите зарзават, изплетени от тях чорапи, терлички, артисали бурканчета с туршия, или компоти, за да подмогнат по някакъв начин младите. В есента на живота си, прехвърлят цялата си собственост, придобита с труд на наследниците си – деца и внуци.  По опашките за плащане на данъци и сметки на монополистите, те са преобладаващото мнозинство. Дават и последната си стотинка, обричайки се на глад и мизерия. Който е в състояние да си намери някаква работа, предоставя почти изцяло припечеленото на деца и внуци.

         Всички знаем поговорката, че не кравата бозае от телето, а тъкмо обратното. Може би сме единствения народ, който има приказка за „юнака, що бозал девет години”. А отдавна имаме и такива, които бозаят от изнемощелите си родители до кончината им. Дали по света има такъв прецедент? Но слугинската ни социологична мисъл и нейния корифей, някой си Кольо Колев, се опитват да ни внушат тъкмо обратното, че пенсионерите подяждат децата си. Простено е на незнаещите, но трижди проклети и според библията са тези, които виждат и знаят, но мамят.

         Именно в ръцете на социолозите е науката статистика и дори манипулираните данни на пресирания от всякъде Държавен статистически институт. С просто сравнение се вижда каква продукция в натура е създавала родната промишленост и селско стопанство, само преди 2-3 десетилетия и сега. Да не говорим, че жалките остатъци от икономиката ни са в чужди ръце и цялата печалба се изнася и инвестира извън страната. Че купуваме „смилянски боб”, с произход от Полша. Че заради интересите на крупни вносители-прекупвачи, съсипахме селското си стопанство и от износител на такава продукция сме жалки вносители. Че бетонните скелети на някогашните промишлени гиганти се обезкостяват за останалия в тях метал от родните термити – ромите.

         Не достигат средства за пенсии, а работодателите дължат на работниците си стотици милиони от неизплатени заплати и осигуровки. Хвалим се с най-нисък плосък данък, а по „белия свят” облагането е подоходно и богатите си плащат дори и принудително това, което дължат на обществото за материалното си благополучие.

         Да, има демографска криза, но дали пенсионерите са причина за това? А не последователно прилаганата политика за ограбване и безпределната алчност на елита и пригласящия му слугинаж. Политика, прокуждаща дееспособното население в чужбина и обричаща държавата на самоизяждане, което отдавна е в ход. На какво не се посегна. Сега грабливите ръце са насочени и към средствата в „Сребърния фонд”. След като и те се прахосат, дали „алчните пенсионери” все още ще ги има?

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

djani.blog.bg