Постинг
16.10.2021 15:04 -
МАЛКИЯТ ПРИНЦ И ВЕЧНАТА МЛАДОСТ...
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1362 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.12.2022 21:14
Прочетен: 1362 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 26.12.2022 21:14
МАЛКИЯТ ПРИНЦ И ВЕЧНАТА МЛАДОСТ...
Понякога с часове се ровичкам в богатата ни семейна библиотека в таванската стая. В най-долните и широки рафтове са широкоформатните, богато илюстровани детски книги, които купувахме за малките ни синчета. Между тях изпадна и малката книжица на Антоан Сент Екзюпери. Поразлистих я и се замислих, как е станала световен бестселър и се порових в биографията на автора и. Оказа се, че една богато надарена личност като него, винаги е преследвана от комплекси. И то не един...
В „Малкия принц” автора се вживява в детския си въображаем свят. Там, той живее в самотна Вселена, практически лишена от растителност, приличаща на пустинна планета, завладяна от огромно дърво. Малкия принц копнее да е част от света на плътта, иска да познава радостите от срещата си със света на цветята, животните и преди всичко с човешкото приятелство. Психоаналитиците считат, че гигантския боабаб, пресушаващ планетата олицетворява всъщност майчинския му комплекс от властната му, силна като характер майка.
През целия си живот Сент Екзюпери не е могъл да се приспособи към семейния живот. Никога не успява да прекара повече от седмица-две при семейството си, като е бързал да се върне при самолета си и да се издигне в небето. Когато от военната комисия го определили вече като възрастен, за да лети, той е използвал всякакви хватки и хитрости, за да получи възможност да лети отново. И както се оказва, последната задача му коства живота през 1944 г.
„Малкият принц” е своего рода негова автобиография. Там той говори за това, как неговите детски рисунки не са били разбирани от възрастните по онова време, а днес още по-малко. Той никога не е могъл да се идентифицира със света на възрастните, интересуващи се само от голф, бридж и политика. Цял живот е живял самотен и не е срещнал сред тях такива, които да разберат чудатите му скечове. Като мистериозната му рисунка, която всеки взимал за шапка, а фактически била боа, глътнала слон? А това се интерпретира, като това, че автора се идентифицира с мъдрия и силен слон, погълнат от майката, представена чрез боата. Близките на семейството му наистина твърдят, че майка му е била изключително властна и енергична и е било трудно да се устои на магнетичното и привличане. Често е демонстрирала странно поведение, травмиращо сина и. Винаги когато той е тръгвал на мисия, тя се е загръщала с черна мантия, тъй като е очаквала, че ще го убият, или ще катастрофира със самолета си, което се и случило. Екзюпери е бил доведен до саморазрушително поведение, заради майчиния си комплекс. При който някои майки бленуват, може би несъзнателно, синовете им да умрат, че да могат вечно да ги притежават.
Това не е попречило Сент Екзюпери да притежава творческата енергия, за да остави литературни шедьоври, както и да се счита за пионер в авиацията. Не е задължително на вечния юноша да му липсва ентусиазъм. При него творчеството и зрялата възраст са някак несъвместими. „Малкият ппринц” е артистичната му чувствителност, която успява да запази, търсейки убежище в сантименталността. Тя представлява истинската му същност и договор с личното АЗ, чието загубване би било творческото му самоубийство. Неговият живот е пример, как човек ставайки възрастен, може да запази детинската жизненост и свежест на възприятията.
Юношата е творческият потенциал в нас, който всички ние имаме. Това е частта от нас, която не може да се примири с това, нещата да са такива, каквито са. Юношата в нас ни тика напред, напоняйки ни за нашите амбиции и насърчавайки ни да мечтаем. Но, когато Егото ни избягва да се заеме с постигането им и въплащаването във всекидневната ни дейност, сме хванати в капана на „вечния юноша”. Защото не са ли бракът, работата, верността и дисциплината, горчиви и необходими лекарства, които ще изместят вечния юноша в нас? Нашите мечти и фантазии са заредени с енергия и когато се откъснем от тях се лишаваме от жизненост.
Юношата в нас трябва да бъде оставен да направи всичко, което желае. Ако иска да прелъсти 100 жени, пуснете го да га направи! Ако желае света да го боготвори за постиженията му, нека опита! Но от съществено значение е да бъде насърчаван да живее в реалния свят. Стратегия, която има предимството да не му пречи в живота и успехите...
Понякога с часове се ровичкам в богатата ни семейна библиотека в таванската стая. В най-долните и широки рафтове са широкоформатните, богато илюстровани детски книги, които купувахме за малките ни синчета. Между тях изпадна и малката книжица на Антоан Сент Екзюпери. Поразлистих я и се замислих, как е станала световен бестселър и се порових в биографията на автора и. Оказа се, че една богато надарена личност като него, винаги е преследвана от комплекси. И то не един...
В „Малкия принц” автора се вживява в детския си въображаем свят. Там, той живее в самотна Вселена, практически лишена от растителност, приличаща на пустинна планета, завладяна от огромно дърво. Малкия принц копнее да е част от света на плътта, иска да познава радостите от срещата си със света на цветята, животните и преди всичко с човешкото приятелство. Психоаналитиците считат, че гигантския боабаб, пресушаващ планетата олицетворява всъщност майчинския му комплекс от властната му, силна като характер майка.
През целия си живот Сент Екзюпери не е могъл да се приспособи към семейния живот. Никога не успява да прекара повече от седмица-две при семейството си, като е бързал да се върне при самолета си и да се издигне в небето. Когато от военната комисия го определили вече като възрастен, за да лети, той е използвал всякакви хватки и хитрости, за да получи възможност да лети отново. И както се оказва, последната задача му коства живота през 1944 г.
„Малкият принц” е своего рода негова автобиография. Там той говори за това, как неговите детски рисунки не са били разбирани от възрастните по онова време, а днес още по-малко. Той никога не е могъл да се идентифицира със света на възрастните, интересуващи се само от голф, бридж и политика. Цял живот е живял самотен и не е срещнал сред тях такива, които да разберат чудатите му скечове. Като мистериозната му рисунка, която всеки взимал за шапка, а фактически била боа, глътнала слон? А това се интерпретира, като това, че автора се идентифицира с мъдрия и силен слон, погълнат от майката, представена чрез боата. Близките на семейството му наистина твърдят, че майка му е била изключително властна и енергична и е било трудно да се устои на магнетичното и привличане. Често е демонстрирала странно поведение, травмиращо сина и. Винаги когато той е тръгвал на мисия, тя се е загръщала с черна мантия, тъй като е очаквала, че ще го убият, или ще катастрофира със самолета си, което се и случило. Екзюпери е бил доведен до саморазрушително поведение, заради майчиния си комплекс. При който някои майки бленуват, може би несъзнателно, синовете им да умрат, че да могат вечно да ги притежават.
Това не е попречило Сент Екзюпери да притежава творческата енергия, за да остави литературни шедьоври, както и да се счита за пионер в авиацията. Не е задължително на вечния юноша да му липсва ентусиазъм. При него творчеството и зрялата възраст са някак несъвместими. „Малкият ппринц” е артистичната му чувствителност, която успява да запази, търсейки убежище в сантименталността. Тя представлява истинската му същност и договор с личното АЗ, чието загубване би било творческото му самоубийство. Неговият живот е пример, как човек ставайки възрастен, може да запази детинската жизненост и свежест на възприятията.
Юношата е творческият потенциал в нас, който всички ние имаме. Това е частта от нас, която не може да се примири с това, нещата да са такива, каквито са. Юношата в нас ни тика напред, напоняйки ни за нашите амбиции и насърчавайки ни да мечтаем. Но, когато Егото ни избягва да се заеме с постигането им и въплащаването във всекидневната ни дейност, сме хванати в капана на „вечния юноша”. Защото не са ли бракът, работата, верността и дисциплината, горчиви и необходими лекарства, които ще изместят вечния юноша в нас? Нашите мечти и фантазии са заредени с енергия и когато се откъснем от тях се лишаваме от жизненост.
Юношата в нас трябва да бъде оставен да направи всичко, което желае. Ако иска да прелъсти 100 жени, пуснете го да га направи! Ако желае света да го боготвори за постиженията му, нека опита! Но от съществено значение е да бъде насърчаван да живее в реалния свят. Стратегия, която има предимството да не му пречи в живота и успехите...
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 4707
