„На сбогуване, комунизмът каза – „Довиждане”...
Жарко Петан
Може би, именно този цитат е ключов за изложеното. Независимо от поражението си, небезизвестния призрак на комунизма започва да се материализира отново и за ужас на неолибералите да придобива плът и кръв. Причините, както и преди, са в самозабравилите се в алчността си за материални блага и власт властелини на света. Отчитащи, всички евентуални опасности за ерозиране модела им на управление, но не и заложения във всеки индивид, дори и в представителите на животинския свят инстикт за справедливост и самосъхранение. Това самозабравяне, е коствало в буквалния смисъл главите на аристокрацията по време на Великата френска революция. Както и да се манипулират фактите, историята се повтори и при социалистическите революции през 20 век. Този път хвърчаха главите на победилата буржоазия. Причините, отново същите – нарушаване нормите на елементарната справедливост. Съвсем неотдавна в исторически план, това се случи и със „социализъма”. И то в почти целия бивш социалистически блок. Но, о, чудо. Не падна дори и косъм от главите на прежде управляващите. Дори станахме свидетели на своего рода политико-икономическо чудо. Неописано досега в учебниците по политическа икономия. С вещата помощ на експерти като Ран-Рът, манипулаторите на прехода извършиха блестяща транссексуална операция. Инструментите бяха анестезия на държавната контролна и правосъдна система и масова, работническо-мениджърска, пазарна и т.н приватизации и откровени кражби и грабеж на беззащитната „общонародна” собственост. В резултат, социалистическата, партийна и стопанска номенклатура се превърна в капиталистическа и отново управляваща класа. Но, като всяка операция за смяна на половете, последиците са абсолютна яловост на наложения политически модел. В резултат на това сме на възможно всичките последни места по икономическо и социално развитие в Европа и дори под нивото на редица африкански и азиатски държави.
Но да видим, какви са „благата” на новия политически модел, към който се стремим, според цинични самопризнания на различни негови идеолози.
Думата капитализъм в западно-европейските езици е неприлична дума. За западняците това е термин, въведен от Карл Маркс за обозначаване на западните Демокрации.
Думата социализъм, или комунизъм, най-често асоциират с представата за държавно устройство, при което няма блясък и охолство и мъжете не са привлекателни, защото нямат вторично полови белези, т.е. пари.
При капитализма на богатите не им се налага да работят, за да преживяват, или да се съобразяват с търсенето на пазара при избора на професия. При богатите, избора на професия се определя единствено от личните им качества, способности и преди всичко вкусове. Богатите не си търсят работа по обява, не си подготвят „CV”, за да участват в конкурс и не се явяват на кастинг. За богатите, още в момента, когато се раждат се знае, че когато пораснат ще учат в елитни университети, а даже и нищо да не учат, не е беда. Т.е. за тях не съществува пазарна икономика. За тях съществува комунизъм и планова икономика не само за 5 години, както петилетния план при социализма, а за поколения напред в бъдещето. Най-важната функция на държавата в това общество, е да съхранява диспропорциите в разпределението на благата между класите и да не допуска преминаване от една класа в друга.
„Ние притежаваме 50% от благата на Земята, въпреки, че съставляваме само 6,3% от населението на Земята. В такава ситуация ние неизбежно предизвикваме завист и възмущение. Нашата главна задача в близко бъдеще е, да създадем в света такъв ред, който да запази тази диспропорция, без да застрашава нашата национална безопасност. За да се сдобием с това, ние трябва да се разделим с всякаква сантименталност и романтичност и да се съсредоточим на нашите най-важни национални интереси. Не трябва да се заблуждаваме, че можем да си позволим лукса да сме алтруисти и да направим щастлив целия свят. Ние трябва да престанем да си поставяме нереалистични цели, като например човешки права, повишаване на жизнения стандарт и демократизация. Не е далеч момента, в който нашите действия ще се ръководят от пресметливост и властване чрез сила. Колкото по-малко скрупули имаме, толкова по-добре." Джордж Фрост Кенан - американски историк, дипломат, главен стратег във външната политика на САЩ.
Контраста между бедни и богати държави, също се увеличава експоненциално: През 1820 година богатите държави са били три пъти по-богати от бедните държави. През 1950 годнина богатите държави са били 35 пъти по-богати от бедните държави. През 1990 годнина богатите държави са 74 пъти по-богати от бедните държави. А към днешна дата? Защо ли се сещам за позабравените понятия „колониализъм” и „неоколониализъм”?
Принципът на разпределение на благата между държавите е същият и вътре в самите „демократични” държави. Според проучване на немското правителство за Германия, през м. Септември 2012 г., вестник "Sьddeutsche Zeitung" публикува данни за 10-те процента от населението - богатите, които притежават повече от половината блага на цяла Германия. През 1998 година, богатите 10% от населението са притежавали 45% от благата на Германия, през 2008 в техни ръце са вече над 53% от богатствата на държавата, докато 50% от германците преживяват само с 1% от благата на родината си. Според проучването, за 40% от населението на Германия, заплатите са се понижили съобразно с инфлацията. За периода 1992-2012 частната собственост в Германия от 4,5 билиона евро, се е увеличила на 10 билиона евро. Края на Студената война и обединението на Германия, са направили богатите повече от два пъти по-богати. Паралелно на прогресивното увеличаване на частната собственост, намалява държавната собственост в Германия, според проучването с 800 милиарда евро.
Познанията на човечеството и обществените блага на Земята, прогресивно се увеличават. Паралелно с увеличаване благата на Земята, се увеличават богатствата на една тънка прослойка от обществото - прослойката на богатите. А бедните, относително и абсолютно все повече обедняват и оскотяват.
Смята се, че около 400-та година преди Новата Ера, човек вече е бил в състояние да произвежда повече, от колкото може да консумира. От тогава, след победоносни войни мъжете-военнопленници не са били избивани, а са били взимани като роби. Ако преди 2000 години човек е произвеждал два пъти повече хранителни продукти, от колкото е можел да изяде, то на днешно време произвежда вероятно 1000 пъти повече. Но това не намалява числеността на гладуващите по света.
Автоматизацията и компютъризацията увеличават ефективността на труда и снижават производствените разходи, а с това и себестойността на стоките. Но не намаляват нито работния ден, нито увеличават покупателната възможност на населението. Единствено увеличават безработицата и печалбите на собствениците.
В САЩ например минималната работна заплата през 1968 година е била 1,60 Dollar на час. Приведено към днешните цени, с 1,60 $ през 1968 е могло да се купи това, което през 2005 може да се купи с 9,12 $. След 2009 г. минималната заплата в САЩ е 7,25 $/ час.
Според официалната германска статистика за периода от 01.01.2003 до 30.06.2012 поскъпването на живота в Германия е 15,6%. А пенсиите са се повишили едва с 6,5%.
Ако през 1960 година бедните в Западна и Източна Европа са били в състояние за 5 години да спестят пари за покупка на жилище, то през 21-век и 50 години не са достатъчни.
По данни на Световната здравна огранизация към ООН (WHO), за последните 45 години в световен мащаб самоубийствата се увеличават със 60%. Мъжете се самоубиват 6 пъти по-често от жените.
Интересен феномен представлява факта, че бедните не се замислят, как биха могли да се оганизират срещу тези, които са причината за безизходното им положение, а се замислят единствено, как да изкарат някакви пари при богатите. Разликата между свинете и бедните хора е, че на свинете не им се налага да работят за помията, с която ги хранят.
Във всички обществени системи, още от древността, управляващите поучават управляваните, че "Човек сам кове съдбата си" - Self-made man”. За да мотивира бедните да се трудят, държавата популяризира мита за американската мечта. "От мияч на чинии - милионер." Както и този за малкия Рокфелер – продавача на ябълки. Поради факта, че в съвременното общество парите са онова, което се предава по наследство, професионалната кариера в масовия случай не води до забогатяване. В комунистическото общество за хората, неспособни в своята професия, съществуваше алтернатива за кариера по партийна линия. В капиталистическото общество за тази категория хора, съществува алтернатива пак за такава, но с неолиберална пропаганда.
Както при социализма, така и при капитализма, критично настроени към управляващите са интелектуалците. Всъщност проблемът с интелигенцията е съществувал и през древността. Робите често са били по-образовани от своите господари. И при двете системи, социалистическа и капиталистическа, доволни от правителството по правило са хора от най-низшите слоеве на обществото - необразовани, неинформирани, с ограничено мислене. Но при капитализма относително по-голяма част от населението са доволни от режима, защото по-голямата част са необразовани, а и от тежката работа не им остава време да се информират. В България капитализма въведе платено висше образование и редуцира драстично заплатите на научните работници в БАН и на хората на изкуството. Социализма инвестираше в интелигениция, която интелигенция се превръща в гробокопач на социализма. Колкото по-малка по численост и по-унизена е интелигенцията на една държава, толкова по-малко са недоволните от управлението и е по-малък риска от революция. Нискоинтелигентният човек изхожда от собтвеното си битие, в преценката си за другите. Свинята в кочината не си мисли, че в гората има глигани, които не ги кастрират и не ги колят.
Западните демократи пропагандират граждански свободи, а в действителност се превръщат в деспотични държави с тотален контрол върху населението си. Независимо от прокламираните принципни различия между социалистическата форма на управление и капиталистическата, или както още е прието за благозвучие да се нарича - демократична форма на управление, и двете системи страдат от едни и същи болести. През юни 2012 Freie Universitдt Berlin публикува резултатите от проведена между 2009 и 2012 година анкета сред 5000 ученика в цяла Германия. Според публикуваната статистика, около 40% от учениците от 9-ти и 10-ти клас, не правят разлика между фашизъм, социализъм и демокрация, през които е минала станата им. Това ще рече, че техните родители в къщи не са във възторг от обединението на Германия и от "защитените" човешки права при капитализма.
Всъщност, епикризата за тежката бременност на капитализма включва и други опасни симптоми. Вероятностите за изхода от нея са две. Да роди Франкенщайн, или Революция.
Тo be continued…
По материали от www. Alices.wonderland.eu
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
НЕ КОЙ, А КАКВО?!
НЕ УСПЯХА С КОВИДА, ОПИТВАТ СЕ С КОКЛЮША
Не трябва да забравяме, че всяка власт покварява, а абсолютната власт покварява напълно тези, които я имат.
Каквато и система да се въведе, без духовност и морал тя след време ще се превърне в своя най-голям враг.
Но нека видим и следващите части...
Необятна философска тема. Но в случая, безпределното его и жаждата за власт са водещи. Те водят и до тежки отклонения от традиционния морал. Всеки, добрал се до властта е изкушен и пристъпва, а често и гази невидимите граници. Но тук става дума не за индивидуалното, а за организираното зло. Което може да бъде преодоляно само чрез осъзнаването му и противопоставяне на по-добра организация за преодоляването му...
Но нека видим и следващите части...
Но възползващи се от внесените е имало винаги!
Преминахме през основните обществено-политически строеви, а капитализма го повтаряме. Явно, успеваемостта преди съветската инвазия е била слаба. А скоро ще имаме родни милиардери. Национална тордост...
темата е обширна... колкото света... хората търсят нови пътища...
но човекът така е устроен, че едва ли скоро нещо ще се промени...
първо трябва да се върнат добротата, любовта и позитивизмът при
хората... хубаво е да се говори за това, да се мисли...
и кой както може да помага...