„На сбогуване, комунизмът каза – „Довиждане”...
Жарко Петан
Може би, именно този цитат е ключов за изложеното. Независимо от поражението си, небезизвестния призрак на комунизма започва да се материализира отново и за ужас на неолибералите да придобива плът и кръв. Причините, както и преди, са в самозабравилите се в алчността си за материални блага и власт властелини на света. Отчитащи, всички евентуални опасности за ерозиране модела им на управление, но не и заложения във всеки индивид, дори и в представителите на животинския свят инстикт за справедливост и самосъхранение. Това самозабравяне, е коствало в буквалния смисъл главите на аристокрацията по време на Великата френска революция. Както и да се манипулират фактите, историята се повтори и при социалистическите революции през 20 век. Този път хвърчаха главите на победилата буржоазия. Причините, отново същите – нарушаване нормите на елементарната справедливост. Съвсем неотдавна в исторически план, това се случи и със „социализъма”. И то в почти целия бивш социалистически блок. Но, о, чудо. Не падна дори и косъм от главите на прежде управляващите. Дори станахме свидетели на своего рода политико-икономическо чудо. Неописано досега в учебниците по политическа икономия. С вещата помощ на експерти като Ран-Рът, манипулаторите на прехода извършиха блестяща транссексуална операция. Инструментите бяха анестезия на държавната контролна и правосъдна система и масова, работническо-мениджърска, пазарна и т.н приватизации и откровени кражби и грабеж на беззащитната „общонародна” собственост. В резултат, социалистическата, партийна и стопанска номенклатура се превърна в капиталистическа и отново управляваща класа. Но, като всяка операция за смяна на половете, последиците са абсолютна яловост на наложения политически модел. В резултат на това сме на възможно всичките последни места по икономическо и социално развитие в Европа и дори под нивото на редица африкански и азиатски държави.
Но да видим, какви са „благата” на новия политически модел, към който се стремим, според цинични самопризнания на различни негови идеолози.
Думата капитализъм в западно-европейските езици е неприлична дума. За западняците това е термин, въведен от Карл Маркс за обозначаване на западните Демокрации.
Думата социализъм, или комунизъм, най-често асоциират с представата за държавно устройство, при което няма блясък и охолство и мъжете не са привлекателни, защото нямат вторично полови белези, т.е. пари.
При капитализма на богатите не им се налага да работят, за да преживяват, или да се съобразяват с търсенето на пазара при избора на професия. При богатите, избора на професия се определя единствено от личните им качества, способности и преди всичко вкусове. Богатите не си търсят работа по обява, не си подготвят „CV”, за да участват в конкурс и не се явяват на кастинг. За богатите, още в момента, когато се раждат се знае, че когато пораснат ще учат в елитни университети, а даже и нищо да не учат, не е беда. Т.е. за тях не съществува пазарна икономика. За тях съществува комунизъм и планова икономика не само за 5 години, както петилетния план при социализма, а за поколения напред в бъдещето. Най-важната функция на държавата в това общество, е да съхранява диспропорциите в разпределението на благата между класите и да не допуска преминаване от една класа в друга.
„Ние притежаваме 50% от благата на Земята, въпреки, че съставляваме само 6,3% от населението на Земята. В такава ситуация ние неизбежно предизвикваме завист и възмущение. Нашата главна задача в близко бъдеще е, да създадем в света такъв ред, който да запази тази диспропорция, без да застрашава нашата национална безопасност. За да се сдобием с това, ние трябва да се разделим с всякаква сантименталност и романтичност и да се съсредоточим на нашите най-важни национални интереси. Не трябва да се заблуждаваме, че можем да си позволим лукса да сме алтруисти и да направим щастлив целия свят. Ние трябва да престанем да си поставяме нереалистични цели, като например човешки права, повишаване на жизнения стандарт и демократизация. Не е далеч момента, в който нашите действия ще се ръководят от пресметливост и властване чрез сила. Колкото по-малко скрупули имаме, толкова по-добре." Джордж Фрост Кенан - американски историк, дипломат, главен стратег във външната политика на САЩ.
Контраста между бедни и богати държави, също се увеличава експоненциално: През 1820 година богатите държави са били три пъти по-богати от бедните държави. През 1950 годнина богатите държави са били 35 пъти по-богати от бедните държави. През 1990 годнина богатите държави са 74 пъти по-богати от бедните държави. А към днешна дата? Защо ли се сещам за позабравените понятия „колониализъм” и „неоколониализъм”?
Принципът на разпределение на благата между държавите е същият и вътре в самите „демократични” държави. Според проучване на немското правителство за Германия, през м. Септември 2012 г., вестник "Sьddeutsche Zeitung" публикува данни за 10-те процента от населението - богатите, които притежават повече от половината блага на цяла Германия. През 1998 година, богатите 10% от населението са притежавали 45% от благата на Германия, през 2008 в техни ръце са вече над 53% от богатствата на държавата, докато 50% от германците преживяват само с 1% от благата на родината си. Според проучването, за 40% от населението на Германия, заплатите са се понижили съобразно с инфлацията. За периода 1992-2012 частната собственост в Германия от 4,5 билиона евро, се е увеличила на 10 билиона евро. Края на Студената война и обединението на Германия, са направили богатите повече от два пъти по-богати. Паралелно на прогресивното увеличаване на частната собственост, намалява държавната собственост в Германия, според проучването с 800 милиарда евро.
Познанията на човечеството и обществените блага на Земята, прогресивно се увеличават. Паралелно с увеличаване благата на Земята, се увеличават богатствата на една тънка прослойка от обществото - прослойката на богатите. А бедните, относително и абсолютно все повече обедняват и оскотяват.
Смята се, че около 400-та година преди Новата Ера, човек вече е бил в състояние да произвежда повече, от колкото може да консумира. От тогава, след победоносни войни мъжете-военнопленници не са били избивани, а са били взимани като роби. Ако преди 2000 години човек е произвеждал два пъти повече хранителни продукти, от колкото е можел да изяде, то на днешно време произвежда вероятно 1000 пъти повече. Но това не намалява числеността на гладуващите по света.
Автоматизацията и компютъризацията увеличават ефективността на труда и снижават производствените разходи, а с това и себестойността на стоките. Но не намаляват нито работния ден, нито увеличават покупателната възможност на населението. Единствено увеличават безработицата и печалбите на собствениците.
В САЩ например минималната работна заплата през 1968 година е била 1,60 Dollar на час. Приведено към днешните цени, с 1,60 $ през 1968 е могло да се купи това, което през 2005 може да се купи с 9,12 $. След 2009 г. минималната заплата в САЩ е 7,25 $/ час.
Според официалната германска статистика за периода от 01.01.2003 до 30.06.2012 поскъпването на живота в Германия е 15,6%. А пенсиите са се повишили едва с 6,5%.
Ако през 1960 година бедните в Западна и Източна Европа са били в състояние за 5 години да спестят пари за покупка на жилище, то през 21-век и 50 години не са достатъчни.
По данни на Световната здравна огранизация към ООН (WHO), за последните 45 години в световен мащаб самоубийствата се увеличават със 60%. Мъжете се самоубиват 6 пъти по-често от жените.
Интересен феномен представлява факта, че бедните не се замислят, как биха могли да се оганизират срещу тези, които са причината за безизходното им положение, а се замислят единствено, как да изкарат някакви пари при богатите. Разликата между свинете и бедните хора е, че на свинете не им се налага да работят за помията, с която ги хранят.
Във всички обществени системи, още от древността, управляващите поучават управляваните, че "Човек сам кове съдбата си" - Self-made man”. За да мотивира бедните да се трудят, държавата популяризира мита за американската мечта. "От мияч на чинии - милионер." Както и този за малкия Рокфелер – продавача на ябълки. Поради факта, че в съвременното общество парите са онова, което се предава по наследство, професионалната кариера в масовия случай не води до забогатяване. В комунистическото общество за хората, неспособни в своята професия, съществуваше алтернатива за кариера по партийна линия. В капиталистическото общество за тази категория хора, съществува алтернатива пак за такава, но с неолиберална пропаганда.
Както при социализма, така и при капитализма, критично настроени към управляващите са интелектуалците. Всъщност проблемът с интелигенцията е съществувал и през древността. Робите често са били по-образовани от своите господари. И при двете системи, социалистическа и капиталистическа, доволни от правителството по правило са хора от най-низшите слоеве на обществото - необразовани, неинформирани, с ограничено мислене. Но при капитализма относително по-голяма част от населението са доволни от режима, защото по-голямата част са необразовани, а и от тежката работа не им остава време да се информират. В България капитализма въведе платено висше образование и редуцира драстично заплатите на научните работници в БАН и на хората на изкуството. Социализма инвестираше в интелигениция, която интелигенция се превръща в гробокопач на социализма. Колкото по-малка по численост и по-унизена е интелигенцията на една държава, толкова по-малко са недоволните от управлението и е по-малък риска от революция. Нискоинтелигентният човек изхожда от собтвеното си битие, в преценката си за другите. Свинята в кочината не си мисли, че в гората има глигани, които не ги кастрират и не ги колят.
Западните демократи пропагандират граждански свободи, а в действителност се превръщат в деспотични държави с тотален контрол върху населението си. Независимо от прокламираните принципни различия между социалистическата форма на управление и капиталистическата, или както още е прието за благозвучие да се нарича - демократична форма на управление, и двете системи страдат от едни и същи болести. През юни 2012 Freie Universitдt Berlin публикува резултатите от проведена между 2009 и 2012 година анкета сред 5000 ученика в цяла Германия. Според публикуваната статистика, около 40% от учениците от 9-ти и 10-ти клас, не правят разлика между фашизъм, социализъм и демокрация, през които е минала станата им. Това ще рече, че техните родители в къщи не са във възторг от обединението на Германия и от "защитените" човешки права при капитализма.
Всъщност, епикризата за тежката бременност на капитализма включва и други опасни симптоми. Вероятностите за изхода от нея са две. Да роди Франкенщайн, или Революция.
Тo be continued…
По материали от www. Alices.wonderland.eu
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Световните войни се водят от тежко болни...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Не трябва да забравяме, че всяка власт покварява, а абсолютната власт покварява напълно тези, които я имат.
Каквато и система да се въведе, без духовност и морал тя след време ще се превърне в своя най-голям враг.
Но нека видим и следващите части...
Необятна философска тема. Но в случая, безпределното его и жаждата за власт са водещи. Те водят и до тежки отклонения от традиционния морал. Всеки, добрал се до властта е изкушен и пристъпва, а често и гази невидимите граници. Но тук става дума не за индивидуалното, а за организираното зло. Което може да бъде преодоляно само чрез осъзнаването му и противопоставяне на по-добра организация за преодоляването му...
Но нека видим и следващите части...
Но възползващи се от внесените е имало винаги!
Преминахме през основните обществено-политически строеви, а капитализма го повтаряме. Явно, успеваемостта преди съветската инвазия е била слаба. А скоро ще имаме родни милиардери. Национална тордост...
темата е обширна... колкото света... хората търсят нови пътища...
но човекът така е устроен, че едва ли скоро нещо ще се промени...
първо трябва да се върнат добротата, любовта и позитивизмът при
хората... хубаво е да се говори за това, да се мисли...
и кой както може да помага...